Изстрел!
- Ааа!!! - изкрещя един бас. Човекът тръгна да бяга, като също се държеше за рамото.
- Целиш се все в едно и също място - съобщи Мона.
- Когато започна гражданската война, реших да се придържам към твърд принцип: ако убивам, то само очевидно лоши хора. Като салджията Стас. За тези нищо не знам. Стига им раняване. Отлична възможност да полежат на спокойствие и да се замислят за живота си.
В този момент той бе толкова прекрасен с глупавите си принципи, че Мона не се сдържа. Скочи на крака, прегърна го и взе да го целува.
- Ужасно, направо непоносимо те обичам!
- Чакай... - каза той. - Ама наистина, не сега... Заради теб не видях къде се дяна крайният отляво. С кубанка и маузер... Ами ако се промъква откъм фланга, където не ни прикрива каменната фигура?
- Ще те защитя по-добре от всяка каменна фигура. Аз самата съм каменна жена - шепнеше страстно Мона. Притисна Ераст с все сила. И изведнъж, като погледна над рамото му, видя над тревата глава с плоска кубанска шапка и тънко дуло.
С всички сили, каквито не подозираше у себе си, Мона завъртя Ераст и размени местата им. Нещо с изпукване я удари по лопатката, като с чук или пръчка.
- Ми...ли - изломоти Мона в стремително сгъстяващия се мрак.
И прекрасният миг спря.
БЯЛАТА ПРАВДА
Тежко е с кретени
На „Купеческий спуск" Алексей се спря пред огледалната витрина на новото кафене „Норд", уж да си оправи фуражката, а всъщност за да провери дали не го следят. Уж нямаше кой да го следи, но както се казва, профилактиката на заболяванията е залог за здраве. Отивайки на явка, Романов винаги спазваше правилата: никога не отиваше точно до мястото с файтон и периодично проверяваше „дали не му е прашасал гърбът" (така се казваше на професионален жаргон).
С гърба му всичко беше наред. Никой не зяпаше скромния капитан, никой не побърза да приклекне да си върже връзките, никой не се скри зад уличен фенер, не застина край стената, прикрит с вестник. Най-обикновена улична тълпа в смутно време: мъжете са повече от жените; военните са повече от цивилните. Откакто в Харков се разположи щабът на Доброволческата армия, тук отвсякъде се стичаха „тилови герои", защото имаше къде да се настанят и изхранят. Аркаша Скукин, който знаеше всичко на този свят, все съжаляваше, че в града има повече хора от щаба, интенданти, адютанти и особено ПО и ПСЗ („перманентни отпускари" и „поправящи слабото си здраве"), отколкото офицери на фронта.
Изведнъж Романов настръхна. Право към него вървеше патрул: поручик дроздовец[80] с малинова фуражка и двама войници с бели превръзки на ръкавите. Обикновена проверка или...
- Господин капитан, моля, вашите документи – отдаде му чест поручикът. - Във връзка с едно събитие в Харков са въведени специални мерки за сигурност.
- Знам - вътрешно се отпусна Алексей. - Лично съставях заповедта. Ето, заповядайте.
Подаде служебното си удостоверение и мандата с подписа на началника на контраразузнаването княз Козловски, който предписваше на всички служещи в армията и цивилната администрация да оказват всякакво съдействие на приносителя.
- Задържахте ли някой подозрителен? - попита той строго, началнически.
- Не мога да знам. Преди малко застъпих – поручикът гледаше контраразузнавача с тревога. - Ама как е станало така, господин капитан? Много жалко за децата. И така са нещастни! Кой би могъл да го стори? Само да ми ги дадат тези мерзавци, буквално за пет минути! Нали сте контраразузнаване! Открийте ги!
- Търсим - сърдито избоботи Романов, прибирайки документите си.
На „Клочковская" направи още една контролна спирка, до информационното табло на ОСВАГ[81] със сводките от фронта и обявленията на командването. Не откри нищо подозрително и сега настроението му съвсем се развали.
Първо, военните новини бяха лоши. Конният корпус на генерал Мамонтов бе минал по тила на червените, бе завзел Лискинския железопътен възел и се бе съединил с ударната група на генерал Шкуро. Взели са седем хиляди пленници и ако се вярваше на „Бюлетина", половината бяха постъпили в Доброволческата армия. Червеният фронт всеки момент ще се разпадне и тогава ще се открие пътят към Москва. А през това време на северозапад генерал Юденич вече е само на сто и тридесет километра от втората столица -Петроград...
Второ, разговорите между скупчилите се читатели бяха ужасни. Официалното известие за трагедията в Калединския приют още не бе публикувано, но вчерашният взрив беше чут в цял Харков и, разбира се, веднага бяха плъзнали слухове.
80
Дроздовци - подразделения на Доброволческата армия, командвани от един от основоположниците на Бялото
81
ОСВедомителна АГенция - информационно-пропагандистки орган на Доброволческата армия. - Б. пр.