- Ще се наложи да сложа парадните. Да вървим, Льоша. Ще ти разкажа по пътя.
Козловски живееше на две крачки, трябваше само да се пресече улица „Сумская" и да се мине през дворовете. Държеше бившето портиерско в една голяма сграда. Квартирката беше мъничка, но за сметка на това имаше отделен вход. Лавър бе равнодушен към удобствата, спеше когато завари, най-често направо в служебния си кабинет. Впрочем, заплатата нямаше и да му стигне за по-комфортно жилище. Възнаграждението на офицерите беше оскъдно. Главнокомандващият казваше, че рицарите на Бялото Дело трябва да бъдат аскети и даваше личен пример: ходеше със закърпена куртка, която, както се говореше, переше жена му. Действително, малцина от тиловото началство следваха този възвишен пример, почти всички си имаха някакви гешефти. Отдавна е известно, че майка Русия не може да бъде излекувана от корупцията само с личен пример.
Но полковник Козловски бе от малцинството, което вярваше в принципите. „Парадните" ботуши, с които се преобу, се оказаха не кой знае колко по-добри от излезлите от строя. Слушайки разказа на княза, Романов изведнъж си помисли, че белият му началник учудващо прилича на червения - Орлов. За онзи също не съществува нищо освен идеята.
- Пак измяна, без каквото и да било съмнение! - обясняваше князът, оголвайки злобно металните си зъби.
През седемнадесета разбунтувалите се войници го бяха пребили почти до смърт - просто защото е офицер.
След това ясно: бягство на юг, доброволчески полк, Леденият поход[84]
- Разписанието на движение бе известно само в щаба на армията и някой се е разприказвал или още по-лошо, шпионира за червените! Лошо работим, Льоша. Вината е моя! Прекалено се задълбочих в разузнаването, а цялата контраразузнавателна работа стоварих върху теб. Обещавам, това ще се промени.
Горкият, помисли си Алексей. Какъвто и професионалист да си, в нищо няма да успееш, ако най-близкият ти помощник е враг.
Резултатите от дейността на доброволческото контраразузнаване бяха странни. То отлично се справяше с разкриването на петлюровската агентура, с лекота ловеше съгледвачите на Махно и обикновените бандити, но изобщо не бе в състояние да унищожи червената нелегална мрежа. Налагаше се Романов да прави чудеса, за да прикрие този прекалено очевиден факт. Онзи ден например, когато в Змиевски уезд разби нелегален склад на „Революционната бунтовническа армия" на атамана Махно, той доложи, че оръжието е принадлежало на червените.
- Какво я въртиш тая глава? - попита князът.
- От теб лъха на винена бъчва - принуди се да се усмихне Романов. - Не аристократ, а Челкаш.
- Кой пък е този Челкаш? - подозрително попита полковникът.
- Персонаж на Максим Горки.
- А, чувал съм. Гадняр. От мен лъха не на вино, а на коняк. Защото до среднощ пих коняк с Владимир Зенонович и неговия адютант, как беше, Маколцев. Макар че съм гвардеец и съм добре запознат с тази дисциплина, толкова колкото тях не мога да пия. Уморих се. Взех да се моля да ме пуснат да дремна. И в този момент пристига полковник Скукин. Вика: взривили са „Добриня". Генералът се развика. Крещи ми: „За нищо не ставате, контраразузнаването! Червените нелегални съвсем се разпасаха, а вие само гледате да се наливате с коняк!" А, какво ще кажеш? Първо сам ми сипва, едва ли не насила, а после ме критикува отгоре на всичкото! А това куче Скукин също започна да клевети. Правите се на чистофайници, вика. Трябва да се работи с нажежено желязо, да се правят хайки, да се беси показно, да се изкопчват показания от заподозрените с всякакви средства, ако ще да е с игли под ноктите. Командващият, и той: „Все ми е тая с какви средства работи контраразузнаването, искам резултати". И аз не се сдържах: „Вие, ваше превъзходителство, не ме учете на моята служба, най-много разбирам от нея. Контраразузнавачът не е месар, а хирург. Не работи с мръсни ръце и брадва". А той: „Ако хирургът работи лошо, гонят го да върви на майната си!" С една дума, поговорихме си... -князът въздъхна. - Лошото е, че Владимир Зенонович е прав. Ако провалим и тази операция, трябва да ни гонят - той тропна няколко пъти с ботушите. - Това е, готов съм. Да вървим.
На мястото на предполагаемата катастрофа, на дванадесета верста на железопътната линия, стоеше бронираният влак - невредим. Локомотивът сърдито пускаше пара, край платното се бе събрала тълпа от военни. Князът решително се вклини в нея и след пет минути излезе доволен.
- Не е чак толкова ужасно. Бомбата е гръмнала предварително, а влакът се е движел бавно и е успял да спре. Още двадесет метра и щеше да се обърне, ама - късмет.
84
Първият поход на Доброволческата армия към Кубан – февруари-април 1918 г., нарича се „Леден " заради