Романов слушаше и въздишаше. Колко такива млади вдовици има в Русия. И колко още ще се появят.
- Нещо съм се разкиснала, това не е обичайно за мен - Грузинцева се изкашля. -Миризмата е виновна за всичко. Живейте у нас, Алексей Парисович, колкото е необходимо. Не бойте се, повече няма да ви тормозя със сантиментални разговори. Лека нощ.
С една дума, тя разби цялото оперативно планиране на Романов. Когато се прибра в стаята си, той вече не беше в състояние да разсъждава смислено. Питаше се само как можа да стане така: Орлов и Крюков да са му свои, а Зинаида Грузинцева, Зотов и Веня - чужди? Безумие.
Старата песен
- Печатът на „Снабарм[44] е истински. И тук също... - Орлов остави удостоверението настрана, взе мандата, даващ право за пътуване с железниците. - Мерзавците си имат свои хора и в Съвета по отбраната, и в Наркомата[45] по съобщенията. Лоша работа, Крюков.
Помощникът разгледа документите на светлината.
- Мамка му! Бланките също са истински. Миналата седмица ги отпечатаха с водни знаци.
Романов, който стоеше на прозореца, изпусна струйка дим през малкото прозорче за проветрение. Орлов имаше жестока простуда и започваше да кашля от тютюневия дим. Средата на април мина, но не ставаше по-топло.
- Както се казва в онзи виц, вие, ваше благородие, все още не знаете всичко - каза Алексей, прогонвайки сивото облаче с ръка. - Какво разбрах тази седмица при Зотов? Че „Съюзът за защита" има агенти навсякъде. Съветската власт приема в учрежденията когото свари, без проверка. Един „съюзник" води след себе си втори, а вторият - трети. Съветският апарат, червеноармейските щабове - всичко е червиво. Колко бивши офицери и чиновници сте взели на служба? Пет хиляди? Десет? Като нищо и вие самите не сте наясно. А още по-малко знаете кой от тях ви е враг и кой не. Като започне въстанието, ще пламне едновременно на сто места.
- Какво предлагаш? - мрачно попита Орлов.
В кабинета му се бе появило нововъведение: метално легло до стената, покрито с войнишко одеяло. Членът на колегията сега бе разквартируван направо на работното си място.
Алексей обясни същността на идеята си, като завърши така:
- Всъщност трябва да открием щаба им. Сам ще ми е трудно да го сторя, ще трябват помощници.
Орлов се закашля хрипливо, размахвайки пръст, което значеше: изчакай, сега ще се изкашлям и ще ти кажа най-важното.
- Кхъ, кхъ - прочисти си той гърлото. - Ние тук също не си губим времето. Създадохме агентурен отдел за следене и събиране на оперативни данни. Там вече има петнадесет сътрудници, така че помощници ще има.
- Не ми трябват твоите мухльовци. Само ще се издадат и ще развалят всичко. Зотов каза, че в „Съюза за защита" има специален орган, който се занимава със сигурността. Нарича се „Охранен сектор". И в него хората са професионалисти - бивши работници на полицията, жандармерията и Охранката. Колкото по-близо до щаба, толкова по-строги са мерките за сигурност. Не ми трябва следене, трябват ми помощници отвътре.
- Как така?
- Ами така. Аз сега съм им активен кадър. Нали виждаш каква служба са ми уредили - извънреден упълномощен на Съвета за работническа и селска отбрана по снабдяването на Червената армия. Чусоснабарм[46] - Романов се затрудни при изричането на длъжността си. - Ще отговарям за комуникацията, затова е и мандатът. Но това не е всичко. Вече имам правото да събера собствено отделение. Двама души. Тримата отвътре ще направим повече, отколкото сополивите ти „агенти". Ще се намерят ли бивши офицери сред твоите читави сътрудници?
- Шварц - спомни си Крюков. - Един такъв с голям нос. Дето е студент. При Керенски е бил прапоршчик.
- Вярно, Ося е умно момче. А откъде да вземем още един? - Орлов подръпна брадата си. - Други офицери нямаме.
- Дай ми Крюков - поиска тогава Алексей. - Ще кажа, че съм срещнал боен другар, заедно сме воювали. Той може и да не е офицер, но аз гарантирам за него. Ако поискат да проверят - всичко е истина. Заедно бяхме на фронта.
46
Чрезвичайный уполномоченый Совета Рабочей и Крестьянской Обороноы по снабжению Красной армии. - Б. р.