- Не, не може... - Орлов яростно разроши косата си. - Там също има нужда от теб. В Казан се пази златният резерв на републиката. Ако избухне метеж и златото попадне в ръцете на враговете - ще стане много лошо. Тръгвай, Льоша. Трябва не просто да предадеш посланието, а и да се докопаш до организацията им. Казанските другари ще довършат работата без теб, ти само ги изведи на следата. И веднага се върни обратно. Ще те чакам,„тъй както влюбеният млад очаква срещата желана[48]. Няма да закачаме Гушчин без теб. Имаш думата ми.
И Романов замина за Казан. Остана там до 12 май и успя да свърши доста повече от това да „се докопа" до местния клон на „Съюза". Стигна до самия връх на заговора. Той не бе организиран толкова внимателно като в Москва, всички нишки водеха към щаба на гарнизона. Алексей стигна до един от ръководителите - помначщаба Линц, и оставаше само да се определят останалите, но на дванадесети пристигна спешна телеграма от Орлов със заповед да се върне веднага.
Романов пътува към столицата направо като народен комисар - с литерен влак[49] с един вагон, други пътници нямаше. По пътя влаковете и дори военните ешелони му правеха път, така че спираха само, за да попълнят запасите от въглища. И двата пъти Романов трябваше да пусне телеграма: „Минах Ибреси", „Минах Муром".
Пристигна в Москва на тринадесети през деня. Посрещна го лично Орлов, с автомобил. В колата си поприказваха. Членът на колегията веднага пресече оплакванията на Романов, че не са го оставили да размотае казанското кълбо до край:
- Нека другарите да приберат, когото знаят, останалите - майната им. Не ми е до Казан. Тук човек не знае за какво първо да се захване.
Не се смееше, не пускаше шеги - изобщо не приличаше на себе си.
- Отвсякъде пристигат данни за „Съюза за защита на Родината". Не само в Москва, ами и в Калуга, Ярославъл, Тула залавяме всякаква контрареволюционна паплач - кой надрънкал повечко, кой просто от глупост се хванал в капана. И всеки път нишката се къса. Това значи, че „Съюзът" има все повече и повече разклонения. А колко са градовете, за които нищо не знаем? Седим на сандък, пълен с динамит, Льоша. Трябва час по-скоро да махнем взривателя, а той е в Москва. Така че давай, доработвай Гушчин.
Романов се протегна, облегнал се на меката седалка. Той бе спал от Муром до Москва и още не се бе събудил като хората.
- Нищо, има още време до 1 юни - прозя се той. -Няма какво да се суетим. Най-лошо ще е да усетят, че ги следим. Тогава могат да ударят по-рано, а след това бунтът по градовете ще избухне от само себе си. Не ме юркай, Орлов. Добрият жокей не изнервя коня преди старта. Сега ще се прибера вкъщи, ще взема гореща вана, ще пийна чай, а след това ще изляза на хиподрума и ще ти донеса купата.
Орлов малко се поуспокои.
- Добре е, че си толкова весел. Веселите обикновено са два вида - умни и тъпаци. Знаеш ли как да различиш едните от другите?
- Как? - усмихна се Алексей.
- Умните се возят в коли, а тъпаците си тропат пешачката. Марш от колата.
Много ясно. Нямаше да се вози чак до „Трубниковский переулок" с чекисткия „Пакард", я.
- Само миг, Веня! Да си сложа халата! - обади се някъде от недрата на апартамента Зинаида Андреевна, когато Романов позвъни с условния сигнал.
Верижката издрънка.
Главата на стопанката бе омотана с кърпа. В гласа й се четеше нещо като уплаха или обърканост.
- Вие?!
Алексей не можа да удържи погледа си, който от само себе си се плъзна надолу, където хавлията се бе отворила на гърдите й и по розовата кожа блестяха капчици вода. Смути се, сведе поглед към пода, но там под хавлията се белееха краката й. Наложи се все пак да вдигне глава. Носеше се аромат на току-що измита женска коса и на още нещо сладко, от което му секна дъхът.
- Такова, върнах се... - каза той, без да е в състояние да измисли нещо по-свързано.
След първия им разговор, те двамата със стопанката не се бяха озовавали толкова близо един до друг. Грузинцева сякаш избягваше квартиранта. Явно усещаше, че той се чувства неудобно в нейно присъствие. Действително, Романов почти не се завърташе в жилището, нямаше го по цели дни, не можеше да се отърве от старата песен. Когато се прибираше, на масата в кабинета го очакваше покрита със салфетка вечеря. Сутрин, колкото и рано да станеше, от гостната се чуваше тракането на пишещата машина. Закусваше сам в кухнята или ако му провървеше - с юнкера. На Романов не му харесваше да бъде край хлапака, чиято съдба бе предрешена, но за разлика от сестра си Веня не се отличаваше с чувствителност и обратното, ужасно се радваше, когато се озоваваше на масата заедно с него. Веднага започваше да споделя събития от увлекателния си нелегален живот. Най-накрая го бяха приели за пълноправен член на една „тройка"! Бяха му дали много важна задача, строго секретна, но на господин щабскапитана можеше да каже! Беше ходил извън града, на някакво стрелбище, и беше направил четиридесет и две точки от петдесет възможни!
49
В Русия влак, който няма номер, а се означава с главна буква (литера) и се използва за превозването на важни