В общи линии, юнкерът здравата му разваляше настроението. За сметка на това, когато се сблъскваха със Зинаида Андреевна, разговорът беше кратък: здравейте -толкова ми е неудобно, че перете нещата ми - ама моля ви се, аз съм свикнала - ето, вземете купоните ми за храна за седмицата - ама, наистина, имаме достатъчно от всичко - това беше и цялата беседа.
Още по-учудваща бе паузата, която сега увисна между тях, Зинаида Андреевна стоеше, препречила вратата, гледаше го право в очите, устните й потреперваха.
- Мислех, че повече няма да ви видя - каза тя и гласът й чак трепна. - Вие изведнъж изчезнахте. Иван Климентиевич престана да идва. Веня нищо не знае. В началото се обидих: как така, дори не се сбогува. След това гледам - част от вещите ви са останали тук. Господи, мисля си, случило му се е нещо! Единадесет дни!
- Получих спешна задача от Иван Климентиевич, затова и той не е идвал, знаел е, че ме няма. А не се сбогувах, защото тук нямаше никого, когато тръгвах. Бележка не можех да оставя, това противоречи на правилата на конспирацията. За Бога, простете ми - запъна се Романов, когато видя сълзи в очите й. - Не предполагах, че моето изчезване ще ви натъжи...
- Вие ми простете - присети се Зинаида Андреевна. - Държа ви на прага. Пък и в какъв вид съм! Без мъж в къщата съвсем съм се разпуснала.
Тя загърна хавлията по-плътно, прикривайки гърдите си. Понечи да каже още нещо, но не се сдържа, изхлипа и сърдито махна с ръка сама на себе си.
Тръгна по коридора, но след няколко крачки се обърна.
- Странно ми действате, Алексей Парисович. Като кромид лук. Аз иначе рядко плача.
Тя обърса една сълза, като същевременно се опитваше и да се усмихне. Остана така няколко секунди, сякаш чакаше дали той няма да каже нещо.
Романов мълчеше. Дори не влезе в банята, която след Зинаида Андреевна със сигурност бе пропита от деморализиращи аромати. Отказа се и да яде. Просто хвърли пътната чанта и тръгна към улица „Семьоновская". Обеща си, че ще се появява на „Трубниковский переулок" още по-рядко. Операцията навлизаше в такъв етап, когато изпълнителят се нуждае от пълно съсредоточаване. Нямаше време за угризения на съвестта.
Изненадата
Единственото, което Романов бе доверил на московските чекисти, бе да му подготвят „подслон" или „прикритие". С този термин, който се използваше в лова на вълци или диви прасета, контраразузнавачите наричаха пункта за стационарно наблюдение. Орлов му бе казал, че точно срещу сградата, където живее „бригадният командир" Гушчин, е нает апартамент с телефон. За всеки случай, ако обектът вземеше файтон, като миналия път, беше подготвен и велосипед.
Алексей остана доволен от квартирата. Оттам се виждаше не само входът на Гушчин, но можеше и да надникне в прозорците. В кухнята имаше запаси от папироси и продукти -хляб, салам, кутия чай. Но в „подслона" не се седи сам. Трябва ти партньор, защото иначе не можеш нито да се умиеш, нито да тоалетната да идеш.
Обади се на Поварская.
- Орлов, прати ми на Семьоновска онзи твой прапоршчик - как се казваше, Шмит?
- Шварц. Аха, все пак посягаш към колективния труд, майстор-единак такъв. Очаквай го. С агент Шварц няма да ти стане скучно, обещавам.
Макар да бе от „керенския набор", прапоршчикът поне беше завършил офицерски курсове. Значи, ако не друго, то поне бе обучен да съставя схеми, да води отчетни записки и грамотно да използва бинокъл - за да не се демаскира с отблясъците. И все пак е студент, а не пролетарий, с когото не можеш и да си поговориш като хората. Дявол знае колко ще има да кукуват тук.
Шварц се появи след около час и с вида си направо потисна Алексей. По-добре да беше пролетарий. Един такъв типичен до крайност евреин, като от карикатура на черносотниците[50] : с голям нос, месести устни, купчина ситно къдрава коса и отгоре на всичкото с пенсне. Само дето не говореше на „р", а имаше неприятния за питерското ухо провлачен московски говор.
- Значи вие сте прославеният майстор на разследванията? - попита новият помощник, оглеждайки скептично Алексей. - Мноого ми е приятно.
- Ще я видим тая работа - дали ще е приятно или не - отвърна Романов, пренебрегвайки подадената му ръка.
50
Черносотници - събирателно наименование на представители на крайнодесните организации в Русия през периода