Много добре познаваше тази интелигентска порода. Ако го удариш на учтивост - ще ти се качи на главата и ще започне да демонстрира колко уникална и ярка личност е. А ако веднага си покажеш рогата - ще се нацупи, но за сметка на това ще се старае.
Обясни му кратко и сухо, какво ще трябва да прави и какви са правилата за наблюдение.
Шварц го изслуша с погнуса и полугласно каза:
- Дръвник и антисемит. Както и да е.
- Какво?! - стъписа се Алексей.
Партньорът вежливо обясни:
- Не ми обръщайте внимание. Сам си говоря. Навик.
И стана ясно, че с агент Шварц наистина няма да му бъде скучно.
Впрочем, с наблюдението той се справяше безупречно. Застана отстрани на прозореца, в сянката. Направи дупки за окулярите в тюленото перде. Не въртеше глава, не се разсейваше с нищо. Само през цялото време си пееше с доста противен фалцет, сякаш в стаята нямаше никой. Песните бяха тегави, със странна мелодика и напълно неразбираемо съдържание.
- Що за език е това? - попита Романов, който от нямане какво да прави се бе захванал да чисти и смазва нагана си.
- Староеврейски. Аз съм евреин, ако не сте се досетили - отвърна язвително Шварц, без да се откъсва от бинокъла. - Между другото, не знам дали ви е интересно, но в коридора светна лампата. Виждам мъж, който си слага бомбето. Кани се да излиза.
Алексей за десет секунди сглоби револвера и се втурна към вратата.
- Никакво разсейване! Всички приходящи да се записват.
Изтрополи надолу по стълбището. Надникна предпазливо от входа. Гушчин тъкмо излизаше. Вдигна яката си, потръпна леко (от небето пръскаше дъждец). Тръгна към Таганския площад.
Романов вървя след него до вечерта. Гушчин се срещна с трима души, срещите бяха кратки: две с непознати, а третата отново със Стаднис. По езика на тялото се виждаше, че Гушчин е по-високопоставен от всички тях. Значи са полкови командири. Не това, което му трябваше.
Алексей се върна по мрак.
Партньорът все така седеше с бинокъла до прозореца, едва го погледна, намръщи се, не каза нищо.
До него имаше лист хартия. Романов го погледна:
16.45 — Вратарят. Остана 4 мин.
17.12 — Пощальон. Истински. 1 мин.
18.50 — Агент за свръзка. Обичайният. Ръст около 6 фута, слаб, леко куца с левия крак - 1 мин.
- Мога да предположа защо сте решили, че пощальонът е истински. Очевидно е разнасял пощата и по другите жилища. Но как решихте, че куцият е бил човекът за свръзка и отгоре на всичкото обичайният?
- Влезе с вестник, излезе без - избоботи Шварц. - Във вестника е удобно да се маскират шифровани послания. Целуна ръка на стопанката, каза нещо кратко и веднага си тръгна. Значи не е за първи път.
- Май ми е провървяло с партньора - Романов се усмихна и запя една от песните на Шварц, част от която бе запомнил. - Шалу шап ом, шалу шалом, Ерушалаим.
Шварц го погледна отново, този път вече с интерес. Констатира:
- Не е дръвник и май не е антисемит. Да вземем да се запознаем, а? Аз съм Ося.
Покрай разговорите службата тръгна по-весело.
Оказа се, че Йосиф Шварц е бил студент в Московското техническо училище. Не е воювал до седемнадесета година, защото имал „бял билет"[51].
- Защо ми е да умирам за руския цар? Ние, евреите, не сме видели кой знае какво добро от Русия и Романови, а лошото е било много. Бях ционист. Мислех да си взема
дипломата и да замина за Палестина. Руснаците да си живеят, както си щат, а ние, евреите, трябва да строим своя държава. Но след Февруарската всичко се промени. Огледах се наоколо - хареса ми. Е, мисля си, щом повече няма я линията на уседналост[52] дискриминация, защо ми е да заминавам? Където си се раждал, там си и нужен.
- И затова си отишъл в армията?
- Записах се войник заради Миркин.
- Заради кого?
- Не знаеш кой е Миркин? - Шварц бе поразен. – Мислех, че всички хора са чували за Миркин. Макар че, разбира се, доскоро „всички хора" за мен означаваше „всички евреи". Лев Миркин е председател на „Съюза на евреите-воини". Хусар, по време на войната е станал пълен георгиевски кавалер, но до Февруари си е оставал волноопределящ се[53], защото евреите не са ги правили офицери. За сметка на това през седемнадесета, когато забраната бе отменена, той за няколко месеца станал ротмистър. Миналата пролет той държа реч пред ционистката младеж, убеждаваше ги да не заминават, казваше: нашата родина е Русия, а родината не се изоставя в труден час. Добре говореше. И тогава аз изхвърлих „белия билет", завърших училище и се озовах на фронта. Но в окопите набързо ми прочистиха мозъка. Когато всички са заедно и всеки момент всеки може да бъде убит или осакатен, тогава бързо проумяваш, че не е важно кой е евреин и кой - не. Важното е кой е смел и кой е страхливец, на кого можеш да се довериш и на кого - не.
52
В Руската империя - граница на територията отвъд която е било забранено заселването на евреи, с изключение на
53
В Руската империя форма на военна служба за доброволци (на по-късен етап те задължително е трябвало да бъдат с