- Интересноо - провлачи Виктор Борисович.
Той впи в Алексей подпухналите си очи. Такъв маниер имат изпечените криминални типове, които гледат на света като на място за лов, на хората - като на стадо овце - през цялото време избират кого да захапят.
- Правилно постъпихте, щабскапитане. Оръжие имате ли?
Алексей се стресна от неочаквания въпрос.
- Да. Наган.
- Предайте го на Василий Василиевич.
- Защо?
- Защото аз заповядвам - острият поглед блесна с метален блясък, но гласът остана мек. - Като контраразузнавач трябва да сте наясно, че се налага да ви проверим. Ще поседите известно време под карантина. Ако всичко, което разказахте, е истина
- ще помагате на Василий Василиевич. А пък ако не сте този, за когото се представяте - нещата ще тръгнат в друга плоскост -той леко се усмихна. - Василий Василиевич, отведете щабскапитана, моля ви, а ние, господа, се връщаме към работата. Днес имаме много неща за обсъждане.
Конвоиращият изведе Романов през задната врата в тъмно коридорче и умело го претърси. Измъкна револвера от джоба, напипа ножа, закрепен на глезена. Огледа го с любопитство, щракна копчето и изкриви лице в гримаса, когато острието изскочи: - Игрички.
Прибра му и часовника. Помоли:
- Наведете глава - и му завърза очите с кърпа.
- Това пък защо?
- За да има интрига. Внимателно, тук има стълби. Поведе го под ръка - вървяха дълго. Романов преброи седем завоя и три стълбища, по които ту слизаха, ту се качваха, ту пак слизаха. В къщата нямаше откъде да се вземат такива простори -съпровождащият нарочно го объркваше, нарочно го превеждаше по няколко пъти през едно и също място.
Пак тръгнаха да слизат. Въздухът стана по студен, миришеше на мухъл. Мазе.
Изскърцване на метал. Тласък в гърба.
- Ето че сме си у дома. Можете да свалите кърпичката. А аз през това време ще уредя илюминацията.
Малка стая без прозорци с нисък таван. Походно легло, покрито с войнишки шинел. В ъгъла - кофа с капак. Василий Василиевич сложи газеник на табуретката.
- Ето, стана уютничко. По-късно ще ви донесат да хапнете и всичко ще е чудно. Разполагайте се, господин критико. Починете си.
Той излезе, като изскърца с вратата, на която веднага се отвори прозорче с решетка.
- Вие тук си имате истинска затворническа килия - каза Романов.
- Понякога трябва. За карантина например. И не само. Прозорчето ще го оставя отворено, за вентилация.
Виж го ти колко е грижовен, помисли си Алексей. През прозорчето по всяко време може да се надникне вътре. В отверстието блесна с плешивината си кръглата му кратуна.
- Добре ви е на вас да си клатите краката, а аз сега ще си имам излишни грижи заради вас. Както и да е, довиждане.
Кратуната изчезна.
- И да побързате ! - извика подире му Романов.
Не се притесняваше от проверката, но колко ще продължи тя - това бе въпросът. Ако изчезне за дълго, в ЧК могат да решат, че внедреният агент е разкрит и ликвидиран. Само Орлов да не вземе да действа прибързано и да оплеска работата.
А впрочем, философите твърдят, че няма смисъл да се тревожиш за неща, на които не си в състояние да повлияеш. След като се утеши с тази мисъл, Алексей се сети за още една мъдрост - войнишка. Ако нямаш какво да правиш - лягай и спи. Службата го бе научила на полезното изкуство да се наспива в аванс.
Затворникът от подземието се протегна, сладко се прозя и започна да се намества на леглото.
Футболистите
- Ставай, дете невинно
Първото нещо, което лежащият на страна Романов видя, щом отвори очи, бяха наганът и ножът на табуретката. Значи всичко е наред.
Свали краката си от койката, погледна усмихващия се Василий Василиевич.
- Проверихте ли ме? И сега какво?
- Сега ще си стиснем ръцете, ще се прегърнем и ще станем неразделни. Аз съм Василий Василиевич Полканов. Хората котките си кръщават с това име, а на мен родителите ми го натресоха при тази кучешка фамилия[55] . Затова и личността ми е противоречива. Добра душа и дебела кожа.
Алексей се изправи и стисна ръката на шегобиеца. Онзи я дръпна към себе си, завъртя все още сънения Романов и много грамотно му направи захват. Право към окото му се насочи острие на нож - нямаше мърдане.
Впрочем това не продължи дълго. Няколко секунди по-късно Полканов леко побутна Алексей в гърба и добродушно се засмя.
- Шегувам се. Това беше, за да се разсъниш по-бързо.
Както и да маркираш йерархията в кучешката глутница, помисли си Романов.
- Колко е часът? - навъсено попита той, потърквайки притиснатото гърло.
55
Вася, Васка е най-разпространеното е Русия котешко име; Полкан - персонаж от фолклора - руски богатир