- Защо тръгнахте? - с любопитство попита Романов.
- Защото усетих: това е моят човек, и животът си е мой. Истинският. Как да ви кажа... Когато си до такъв човек, ти самият ставаш по-голям. Аз не си въобразявам нещо кой знае какво за себе си. Ако Виктор Борисович е като Петър Велики, то аз при него не съм като Меншиков и дори не като Ягужински, а така, например Александър Румянцев. Но и това ми е достатъчно.
Знаете ли кой е бил Румянцев?
- Аз го знам, ама... - учудено отвърна Алексей.
От един бивш фильор човек не очаква такава ерудиция. Капитан Румянцев - това е първият майстор на тайните операции.
Прославил се е с това, че похитил от Германия Войнаровски - наследника на Мазепа[57] , а след това е доставил избягалия царевич Алексей от Италия.
- То аз преди бях профан, не се интересувах от нищо, освен бира и карти, а през тези тринадесет години при Виктор Борисович съм прочел сигурно хиляда книги. Като летиш след орела, се издигаш високо. Добре, да преминем към работата. Щом сте толкова изпечен в областта на сигурността, кажете, предлагайте, как нашият отбор да играе така, че да не ни вкарат гол.
- Казах, че говоря на „ти" само с офицери... – Романов широко се усмихна. - Не е точно така. И с футболисти също. По време на играта няма място за церемонии.
Те отново, вече за трети път, си стиснаха ръцете, здраво и искрено.
- Първо трябва да имам пълната картина, Вася. Защото аз пробих до вратата само по фланга.
- Абе че проби, проби, ама нямаше да вкараш гол. При мен колкото е по-близо до вратата, толкова по-плътна е защитата.
- Сега ще видим. Въпрос номер едно. Колко често се събира щабът?
Ще отговори или не? Алексей вътрешно се напрегна.
- Преди беше веднъж седмично, ако няма нищо извънредно. Сега - три пъти. Последната седмица преди първи юни ще се срещат всеки ден.
- Това е слабо място - Романов неодобрително се навъси. - Един удар и ще ги хванат всичките.
Полканов му намигна.
- Всичко не е чак толкова просто. Хайде, сега питай по-нататък.
Какво има предвид? В какъв смисъл „не е чак толкова просто"?
- Добре. Второто слабо място - това е лидерът на „Съюза", Савин. Къде живее, как се охранява?
- Добре се охранява, при него винаги са двама от най-добрите ми момчета. А къде живее - това няма да ти кажа. И аз не знам. Виктор Борисович е като лисица. Не нощува два пъти на едно и също място. Навик още от едно време. Дори Охранката не можеше да го намери.
- Добре. Трети пропуск - дивизионните командири. И тук няма да ме успокоиш, лично видях, че охраната им е скапана. Достатъчно е чекистите да стигнат до един, както аз до Меркуров, и да го хванат - и смятай, че това означава край на цялата дивизия. Кои са останалите трима?
След кратка пауза Василий Василиевич каза:
- Начдив[58] - 1 е генерал Жбанов. Онзи, който прилича на бобър.
„Моржа", сети се Романов.
- Дългият, хилавият - полковник Шерер - е начдив-2. Третият начдив - Меркуров, го знаеш... а хубавецът брюнет - това е командирът на кавалерийската група ротмистър Миркин.
Алексей се учуди: - Имаме - (за малко да каже „имате") - дори кавалерийска група?
- Че как иначе. Стотина офицери се записаха в червените ескадрони и в кавалерийската школа на Червената армия. На първи юни те ще съберат в няколко хвърковати отряда. Бързи удари, служба за свръзка. Градът е огромен, няма как без кавалерия.
- Чакай малко... - изведнъж се сети Романов, като си спомни вчерашният разказ на Шварц. - Ротмистър Миркин? Онзи същият Миркин? От „евреите воини"?
- Аха. Добър е. Както казва Виктор Борисович: „Макар че е евреин, Миркин е воин".
- Че как така? Аз исках да запиша един мой другар, прапоршчика Йосиф Шварц, в „Съюза" - отдельонният ми каза: евреи не вземаме !
- Миркин си е Миркин. Него дори антисемитът Шерер го уважава. А освен това Миркин е нашият ковчежник. Отговаря за всички финанси. Както казва Виктор Борисович: „Макар че е воин, Миркин е евреин".
След като си представи възможните варианти, Романов избра най-перспективния.
- Трябва да поопозная всеки от тях. Характера, навиците. Засега познавам само Меркуров. С него, струва ми се, е достатъчно да се проведе добър инструктаж по конспирация. А след останалите трима бих походил малко, бих ги понаблюдавал. Индивидуалната охрана е ефективна, само ако съответства на навиците и психологическите характеристики на обекта. Дай ми адресите им.
- Защо са ти адресите? - попита Полканов. - Ела с мен. Сега ще ги понаблюдаваш. Заедно с това ще ти опиша и характеристиките им.
57
Иван Степанович Мазепа (1639-1709) - дългогодишен близък сподвижник на Петър I, през 1708 г. по време на