Когато всичко бе пресметнато и готово, той доложи на Полканов: време е. Василий Василиевич поиска да се направи репетиция.
На сутринта те двамата се качиха на тавана, видяха как в десет без две пред бъдещия щаб на ВЧК спира „пакард" и от него слиза стремителният Орлов, а след него непохватният Крюков.
- Стрелям - и бягам ето натам - Романов посочи покрива на съседната сграда. - Слизам по черното стълбище, през дворовете стигам до Кузнецки, а там ти ме чакаш с кола.
Василий Василиевич внимателно огледа всичко. Предупреди го:
- Плана го бива, но има един проблем. След изстрела чекистите ще се хвърлят към прозорците. Ще видят, че по покрива отсреща тича човек и ще започнат да стрелят. Няма къде да се укриеш.
- Докато се сетят накъде да гледат, аз вече ще съм офейкал.
- Добре. Утре ще пречукаме чекиста, ще вкараме гол на Съветите - Полканов сладко се усмихна. - Чудна акция ще стане. Не по-лоша от онази, когато утрепаха министър Плеве[63] . В учебниците ще я пишат.
На следващия ден потеглиха трима: отпред в ролята на кочияш бе човек на Полканов, а отзад - Алексей и Василий Василиевич.
Спряха на Кузнецкия мост, до бившия филиал на „Мюр и Мерилиз"[64] , който сега зееше с разбитите си витрини.
- Чакай ни тук, Коля - каза Василий Василиевич. - Веднага щом изскочим от онази арка ей там, потегляш. Ние ще се качим в движение.
След това се наведе и взе от пода нещо дълго, загърнато в парцал и слезе на тротоара.
- Ти къде тръгна? - попита Романов. - Какво е това?
Полканов мълчаливо хлътна под арката, а там леко разгърна плата, под него блесна черен метал.
- Едно пушкало е добре, а две са по-добре. Звярът е такъв, че трябва да се играе на сигурно.
От паника гърлото на Алексей се сви. Всичко отиваше по дяволите. Трябваше да се откаже от операцията. Но как?
- Не сме се разбирали така! Защо си ми ти? Само ще ми пречиш!
Полканов го погледна с лукава усмивка.
- Нещо изревнувах, Альоша. Искам и за мен да пишат в учебниците. Хайде, не ставай пинтия. Двамата ще си подаваме топката.
Какво да правя? Какво? Какво?
Да го зашеметя с удар по носа между очите и да го арестувам? Това е лесно, а после какво? Полканов е як мъжага, няма да издаде останалите адреси. Да се превземе амбулаторията? Там е само Мария Лвовна, тази жена - кремък. Може да се арестуват Меркуров и Миркин. Но не е сигурно, че през деня си седят вкъщи, а до довечера за ареста на Полканов вече ще се знае.
- Какво се влачиш едва-едва? - обърна се Василий Василиевич. - Нещо нервичките ли?
- Няма за къде да бързаме. При мен всичко е сметнато по секунди.
След като така и не можа да реши нищо, той се качи по стълбището след Полканов.
На тавана Василий Василиевич извади компактна карабина наган, идеално оръжие за стрелба на малка дистанция, и мъркайки доволно, започна да пъха патрони в барабана.
- Ех, Альошенка, да можеше да видиш как през дванадесета с тази машинка свалих „на екс" цялата охрана, четирима ездачи. Като фазани.
Свали сакото си и го нагласи внимателно на перваза на прозореца. Смъкна тирантите, запретна ръкави. Вдигна пушката, целейки се в стената.
- Застани до мен, ей тук. Гърмим на „три". Какво стърчиш там? Вече е без пет.
Романов зае позиция до него. Вече знаеше какво ще направи и това изобщо не му харесваше. Зададе се „пакардът".
- Точно десет часа - прошепна Василий Василиевич, като следваше колата с цевта. - Вежливостта на кралете. Готов ли си? Броя.
Колата спря.
- Едно...
Орлов излезе, опря се на вратата. От предната седалка слизаше Крюков.
- Две...
Алексей стреля. Орлов рухна като подкосен.
- Какво правиш?! - нахвърли му се свирепо Полканов. - Нали ти казах: на „три"!
- Не искам да споделям славата – криво се ухили Романов. На улицата крещяха. На прозорците се показваха хора.
- Идиот! Само си го ранил! - изсъска Василий Василиевич, като погледна надолу и отново вдигна пушката. Орлов се опитваше да се надигне, над него се гърчеше Крюков, поглеждайки към тавана.
Явно забеляза дулото, защото рухна право върху началника и го закри с тяло. Едновременно с това отекна изстрелът.
Алексей видя как от кожената куртка на Крюков в средата на гърба хвърчат късове.
- Видяха ни! Да бягаме!
Сграбчи Полканов за лакътя, дръпна го от прозорчето. В отсрещната сграда наистина крещяха:
- На тавана! На тавана!
- Чакай.
Василий Василиевич хладнокръвно поправи тирантите си, облече сакото.
63
Вячеслав Константинович Плеве (1846-1904) - руски политик, дългогодишен директор на полицията и министър на