Изскочиха на покрива. Романов се огледа.
Под неподвижния Крюков слабо мърдаше Орлов. Лошо, много лошо.
От отсрещните прозорци започнаха да стрелят. По тенекиения покрив изтропаха няколко куршума.
- Мърдай! - обърна се Полканов.
Алексей вдигна маузера и стреля в гърба на бягащия, малко над лопатката. Онзи изохка и падна.
- Закачиха ли те? - склони се над него Романов. Василий Василиевич опита да се усмихне и изпъшка:
- Не съм имал късмет...
Въздухът свистеше и гърмеше, стрелбата от прозорците ставаше все по интензивна.
- Хайде, ставай! Ще ни убият!
- Не мога... Бягай... Ще доложиш... Край с мен... Алексей хвана тежкото тяло под мишниците, замъкна го от другата страна на покрива, където не стигаха куршумите.
- Няма да можеш да ме замъкнеш... - промърмори Полканов. - Само дето и теб ще хванат... Бягай!
- Млъкни! Аз своите не изоставям.
Двамата слязоха прегърнати по черното стълбище. Василий Василиевич бе прехапал долната си устна, но не викаше, траеше си.
Пресякоха двора, олюлявайки се.
- ...А аз не исках да ти повярвам... Нещо ми се струваше... Прости ми, Альоша... - мънкаше Полканов, като през цялото време току залиташе настрана.
- Бог ще ти прости. Мърдай, мамка ти! Малко остана!
Сантименталности
Раненият бе опериран направо в амбулаторията от доктор Зас, този тих човечец, който с всички сили си придаваше вид, че уж не се досеща с какво се занимават съседите му. Зас и сега не попита как така „доктор Ананиев" посред бял ден е успял да се сдобие с дупка в гърба и защо не са го закарали в истинска болница.
- Извадих куршума, обработих канала, но е засегната горната част на белия дроб. Трябва да бъде хоспитализиран - каза лекарят на Савин и Романов, без да ги гледа в очите.
- Ох, ама и тази интелигенция - поклати глава подире му най-опасният човек в Русия. - Нелепа порода. При царя помагаха на революционерите, но се правеха, че не са чували за бомби и кръв. Сега помагат на контрареволюционерите и пак се правят на глухарчета. Затова никой не вярва на интелигентите - нито старият режим, нито новият. Щом победим - и ние няма да ги обичаме. Защото е казано: „Ще те изблювам из устата Си, понеже си нито горещ, нито студен"[65] .
- Какво да правим с Василий Василиевич? - Романов погледна восъчното лице със затворени очи. - Тук ще умре. Може би да го закараме в болница, както казва Зас? Какво толкова - бандити са ранили човека.
А в болницата ще го прибере ЧК, помисли си той. Но Савин каза:
- Не се притеснявайте. И аз като вас не изоставям бойните си другари. Ние с Полканов доста сол сме изяли заедно. Ще го пратим там, където ще се грижат добре за него и нито едно куче няма да го надуши. Имаме хора, ще го уредят. Ех, жалко, в най-напечения момент оставам без такъв помощник! Все едно, че са ми отрязали дясната ръка.
- Аз съм виновен, моя беше идеята - натъжи се Алексей.
- Идеята беше добра. И това, че Орлов не е убит, а само ранен, също е добре. Тепърва предстои да го съдим. Ще го осъдим на смърт, а след това ще го помилваме за предишни заслуги. Интересно, а той дали би ме помилвал за предишни заслуги? -замислено се запита Савин - ...Няма значение. Щабскапитане, важното е, че сега „Охранният сектор" е във вашите ръце. Преди да му бият упойката, Василий Василиевич гарантира за вас. Утре ще ви представя на щаба и поемайте поводите, вниквайте във всички наши тайни. Само побързайте, няма време за продължително впрягане.
Скоро Романов знаеше за „Съюза за защита на Родината" всичко. Примерен състав - пет хиляди души само в Москва. Повечето просто чакат заповед да се явят в уречен час в сборния пункт, където ще получат оръжие и бойните си задачи. Отделения на Съюза има в Казан, Ярославъл, Рибинск, Рязан, Челябинск, Калуга, Муром и Тула (Алексей съобщи имената и адресите на ръководителите на Орлов, за да ги предаде на местните чекисти).
Сега знаеше и адресите на всички дивизионни командири, а от тях, уж за укрепване на сигурността, разбра местонахождението на всичките деветима бригадни и двадесет и седем полкови началници. Единственото, което остана тайна, бе къде се крие самият Савин, но това вече нямаше никакво значение за плана на операцията, която готвеше ВЧК.
Алексей реши, че няма да живее в амбулаторията — на квартира щеше да има повече свобода на придвижване, и още първата вечер се върна на „Трубниковский переулок". Стана така, че пристигна точно за вечеря.
Веня Копейшчиков се хвърли да му стиска ръка, покани го на масата. Зинаида Андреевна обаче не се зарадва на неочакваното появяване на квартиранта. Тя седеше, без да продума, с поглед, вперен в покривката.
65
„Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си. " - Откровение от Йоана (3:16) - Б. р.