- Това е правилен подход. И аз самият съм такъв, не обичам прибързаните работи - кимна Жовтогуб. - Ами добре, разходете се, огледайте.
- А защо всичките мужици п-при вас са обръснати? -попита отец Сергий. - Дори Петър Велики не е успял да го постигне.
- Не всички. Който се е проявил като зрял човек - командирите, майсторите и другите уважавани хора - може да си пусне мустаци. А най-почтените, членовете на Учителския Съвет, носят бради - с тези думи Никодим Лвович с усмивка подръпна брадичката си. - Като в живота е. Когато човек расте, косъмът първо набожда на горната устна, а чак след това по цялата физиономия.
- Значи сигурно имате и б-бръснарница? - отново зададе глупав въпрос отец Сергий.
- Цели три. Искате да се обръснете ли?
- И да се подстрижа. Омръзна ми да обикалям като дивак.
- Ето ви тогава пари. Ние си печатаме свои.
Жовтогуб му подаде няколко зелени хартийки, а отец Сергий ги взе с любопитство. Изправи се.
- Щом се нагледате - заповядайте. Ще ви чакам. А ти, красавице, остани да живееш при нас - каза директорът на Мона, когато и тя скочи от стола. - Не ни достигат млади жени, за сметка на това имаме много млади момчета, все юнаци.
- Благодаря - отвърна тя вежливо. - Аз, ако може, също ще пообиколя да разгледам. Може и да ми хареса някой.
И забърза след отец Сергии, за да не го загуби.
Страшиловка
На площада отец Сергий й даде част от парите.
- Хапнете нещо, а аз ще ида да се приведа в приличен вид. Ще се срещнем след час тук.
- В какъв вид?! - изсъска Мона. - Как ви дойде на ум?! Нашите другари са в тази тяхната „инспекторска", заключени, разпитват ги, а след това сигурно ще ги убият! Трябва да ги спасим!
- Те не са ми другари. И двамата не ми харесват. И не се притеснявайте, нищо няма да им се случи. Всичко ще се нареди -заяви равнодушно безсърдечният старец. - Е, както искате, а аз ще ида огледам доколко зелената п-практика съответства на теорията.
Той се обърна и тръгна, като я остави сама.
- Стар циник! - подвикна Мона след него.
Не й се ядеше. Първо, от нерви. И второ, неотдавна беше вечеряла.
Но все пак купи храна - за да предаде на арестантите: варени картофи и салам. И попита търговката къде е „инспекторската".
- Ти, мила, върви край църквата към залеза, след края на селото ще видиш Страшиловка, а от нея ще свиеш по слънце.
Мона нямаше никаква представа какво е „страшиловка" и „по слънце"[78] , но си каза: нищо, ще се оправим някак.
Настроението й бе решително. Тя, разбира се, бра доста страх, когато се натъкна на хора с винтовки в храстите, а и доста се стресна от тихия, страховит „директор", но това бе защото се бе отпуснала в мъжката компания. Женското бе надделяло. Когато животът се втурва в бесен галоп, трябва здраво сама да седи в седлото и здраво да стиска поводите. А Мона винаги се бе справяла с това отлично.
Щом стигна до края на селото, тя сграбчи за ръкава тичащо край нея хлапе.
- Малчо, къде тук е Страшиловка?
- Ам'чи ей я - махна той по посока на пущинака, над който на гъсто кръжаха гарвани, и хукна по своите момчешки работи.
Мона сви от пътя, закривайки се с ръка от малиновите лъчи на залязващото слънце. На гладката, утъпкана площадка стърчаха двадесетина кола, на всеки имаше по гърне.
Гарвановите крясъци ставаха все по-оглушителни. „По слънце, оттук по слънце" - промърмори Мона. Стигна до пущинака, огледа се - и писна.
На всички колове стърчаха не гърнета, а отсечени глави. Огромните черни птици лениво кълвяха по тях с човки. Мона се олюля и се хвана за един кол. Горе нещо изтрака - зъбите на разклатен череп.
След като погледна нагоре, Мона вече нямаше начин да откъсне парализирания си поглед.
Някои от главите бяха оголени до кокал, други бяха съвсем пресни. Под всяка имаше голяма дъсчица с надпис. „Аз продавах самогон". „Аз съм бял шпионин". „Аз съм червен агитатор". „Аз умишлено пометнах детето си". Последната глава бе особено страховита: изкълван череп с увиснала надолу пищна плитка.
Мона изпищя и хукна да бяга, спря се едва когато остана без дъх.
„Страхът е отличен възпитател", спомни си тя думите на директора.
Значи голямото село си живее. Работи, върти търговия, весели се, жените готвят храна, децата си играят, а съвсем близо, в края му, е Страшиловка. Разбира се, че в такова училище ще има ред! Тук на никого не му е до шегички...
На Мона й се прииска да избяга колкото може по-далеч от този зелен рай, където и да е, ако ще да стрелят и да цари глад.
78
В оригинала „посолонъ " - букв. по слънцето - така се нарича кръстният ход в църквата (както е известно входът в