— Целият съм в слух.
— Добре, ето. Лио е Лъва.
Гърни се замисли за секунда.
— Искаш да кажеш, че Лио Балзак е единият от тайнствената четворка? Защото лео означава лъв?
— Има пряка връзка, нали? Мисля, че Вълка е Итън Гол.
— Заради семейното имение при Вълчето езеро?
— Има логика, нали?
— С изключение на това, че нямаме доказателства Итън да е бил в „Брайтуотър“. Имаш ли други предположения?
— Какво ще кажеш Уензъл да е Невестулката1.
— Звучи приемливо. Остават още една жертва и един прякор. Пардоза и Паяка. Виждаш ли нещо, което да ги свързва?
— Още не. Но три от четири е добър резултат.
— Може би така ни се струва, защото сме отчаяни да търсим връзки. Но в името на спора, нека да предположим, че четирите жертви са били четиримата хулигани от „Брайтуотър“. И че са отговорни за смъртта на Скот Фалън. Натам ли биеш?
— Защо не? Има логика. — Хардуик прозвуча ентусиазирано.
— Добре, но ако е вярно, това е станало преди тринайсет години. Каква е връзката със сегашните събития?
— Може би някой друг е знаел какво се е случило. Или е научил по-късно. Представи си, че Ричард Хамънд е разбрал какво е станало в „Брайтуотър“. Че Гол, Балзак, Уензъл и Пардоза са пребили до смърт друго момче, гейче. Представи си, че е решил да предприеме нещо.
— А не просто да уведоми полицията?
— Като е видял колко безполезни са били силите на реда първия път, може би е решил сам да отмъсти за смъртта на Фалън. Хамънд е посветил първите години от кариерата си да помага на хомосексуални мъже и момчета. Как би реагирал, ако е разкрил самоличността на четирима души, които са убили някого само защото е гей? Може би Хамънд е приел работата във „Вълчето езеро“, за да бъде близо до Итън. Може би той лично се е обадил на другите три жертви и ги е подлъгал да дойдат в имението. Може би е измислил дори някаква финансова примамка, за да ги примами в капана.
Това звучеше правдоподобно. Съвпадаше със сведенията, че Уензъл, Балзак и Пардоза са очаквали подобряване на финансовото си състояние по времето, когато са дошли за сеанса с Хамънд. Но Гърни не беше убеден.
Хардуик като че ли усети скептицизма му:
— Слушай, не се опитвам да ти пробутам моя сценарий. В интерес на истината, надявам се да греша.
— Защо?
— Защото, ако съм прав, Фентън е прав. А самата мисъл за това ме отвращава.
— Все пак ти не развихряш фантазията си колкото него. Не вярваш в теорията му, че човек може да бъде принуден чрез хипноза да се самоубие, нали?
Хардуик не отговори.
Като звуков ефект от филм на ужасите от празната камина в другия край на помещението се чу стон. Гърни си каза, че сигурно е от вятъра, свирещ в комина.
43.
Мадлин беше в леглото и една от нощните лампи светеше. Гърни се опита да види дали мускулчетата на бузата ѝ още потрепват, но тя лежеше с лице, заровено във възглавницата.
За да прогони чувството си на безпомощност, той се опита да обмисли теорията на Хардуик, че Хамънд е убедил Уензъл, Балзак и Пардоза да дойдат в имението. Имаше сведения, че финансовото им положение се е подобрило около периода на посещението им, но изглеждаше твърде прибързано да се подозира, че Хамънд има пръст в това.
В тази връзка Гърни си спомни думите на Анджела Кастро в магазина за кукли, че прекомерната любезност на Табита вероятно се дължи на факта, че жената очаква да купят още една кукла. Тогава му се беше сторило логично, но не се замисли по-внимателно.
Сега взе телефона в банята, където силният фенер все още стоеше прав на ръба на ваната и осветяваше тавана. Гърни го изгаси и безшумно затвори вратата.
Набра номера на Анджела.
Когато тя вдигна, първото, което се чу, беше шум от телевизор — същата комбинация от говор, смях и аплодисменти, които бе чул като фон на първия им разговор. Запита се дали изобщо го е изключвала.
— Детектив Гърни?
Звучеше сънливо.
— Здравейте, Анджела. Извинявайте, ако съм ви събудил.
— Станало ли е нещо?
— Няма нищо ново. Още ли сте на същото място?
— Какво? А, да, на същото място.
— Когато се видяхме, споменахте, че Табита може би си мисли, че ще купим още една кукла „Барби“. Спомняте ли си?
— Разбира се.
— Защото Стиви ви е купил една?
— Да, нали ви казах.
— Питах се… колко плати за нея?
— Как бих могла да забравя? Осем хиляди долара. Без ДДС.