Скоро Юнсин си тръгна и не след дълго прислужникът му Фън Ли дойде да повика Лорънс. Той се изрази чрез жестове и мимики, защото Темерер беше задрямал на обедната жега. Неохотно и предпазливо Лорънс настоя първо да се спретне в каютата си. Отново бе придружил Темерер в плуването му, облечен в износени дрехи, и му беше неудобно да се изправи пред Юнсин в аскетичния му елегантен апартамент без парадната си куртка, най-хубавите си панталони и изгладена кърпа за врата.
Този път не разиграха театър при пристигането му. Въведоха го веднага и Юнсин отпрати Фън Ли, за да останат насаме. Не заговори обаче веднага, а постоя в мълчание със сключени на гърба ръце и се взира намръщено през прозорците. Лорънс тъкмо се канеше да заговори, когато той рязко се обърна и каза:
— Питаете искрена привързаност към Лун Тиен Сян, както и той към вас. Убедих се в това. И все пак, във вашата страна той се възприема като животно и е изложен на опасностите на войната. Такава съдба ли желаете за него?
Лорънс се изненада от директността на думите му и реши, че Хамънд се е оказал прав. Нямаше друго обяснение за тази промяна, освен нарастващата убеденост на Юнсин, че е безполезно да подлъгва Темерер. Лорънс трябваше да е доволен, че принцът се отказва от опитите си да ги раздели, но почувства безпокойство. Двамата просто нямаха допирни точки и той не разбираше мотивите на Юнсин да търси такива.
— Сър — каза той след малко, — не мога да се съглася с обвиненията ви в лошо отношение, а на опасностите на войната са изложени всички, които служат на страната си. Ваше Височество едва ли очаква от мен да осъдя подобен съзнателен избор. Аз самият съм го направил и за мен е чест да поема тези рискове.
— Вие сте човек с обикновено потекло и войник с не особено висок ранг, в Англия сигурно има десет хиляди като вас — каза Юнсин. — Не може да се сравнявате с един Селестиал. Помислете за неговото щастие и изслушайте молбата ми. Помогнете ни да го върнем на полагащото му се място и тогава се разделете с него с радостен вид. Нека повярва, че си тръгвате без съжаление, за да ви забрави по-лесно и да намери щастието с по-подходящ за своето обществено положение компаньон. Ваш дълг е да не го теглите надолу към собственото си ниво, а да му позволите да се възползва от преимуществата, които му се полагат по право.
Юнсин отбеляза това не с оскърбителен тон, а както се съобщават чистите факти, с истинско убеждение.
— Не вярвам в онзи вид доброжелателство, сър, според което трябва да лъжеш любимото си същество и да го подвеждаш за негово добро — отвърна Лорънс, като още се двоумеше дали да се засегне, или да приеме това като опит да се обърнат към добрината му.
Колебанието му обаче рязко се разсея, когато Юнсин настоя:
— Зная, че искам огромна саможертва от вас. Сигурно надеждите на семейството ви ще останат излъгани и сигурно ще ви конфискуват наградата за довеждането на дракона във вашата страна. Ние не желаем да ви погубваме — изпълнете молбата ни и ще получите десет хиляди таела[24] сребро и признателността на императора.
Отначало Лорънс зяпна, после лицето му пламна в грозния оттенък на унижението. Накрая, когато се съвзе достатъчно, за да проговори, каза с горчиво възмущение:
— Внушителна сума наистина, но няма да ме подкупите и с всичкото сребро на Китай.
Той щеше веднага да си излезе, но Юнсин заговори с истинско раздразнение. Този отказ го накара да захвърли фасадата на търпение, която бе поддържал по време на разговора.
— Вие сте глупак! Никога няма да ви бъде позволено да останете компаньон на Лун Тиен Сян. В края на краищата ще бъдете отпратен. Защо не приемете предложението ми?
— Не се съмнявам, че във вашата страна ще ни разделите насила — каза Лорънс. — Но това ще е ваше дело, а не мое и той ще знае, че съм отвърнал на неговата преданост, като съм му останал предан докрай.
Той искаше да си тръгне. Не можеше да предизвика Юнсин, нито да го удари, а само такъв жест щеше поне малко да задоволи дълбокото му чувство на обида. Този отличен повод за скандал поне изигра ролята на отдушник за гнева му и той добави с цялото презрение, на което беше способен:
— Занапред си спестете опитите да ни подмамите. Бъдете сигурен, че всичките ви подкупи и машинации ще се провалят. Вярвам в Темерер и не си представям, че ще предпочете нация, където разговори като този се смятат за цивилизовани.