5. Госпожа Хола броди наоколо
На Бъдни вечер госпожа Хола тръгва да броди, тогава девойките слагат нова къделя на хурките си, навиват много кълчища или лен и ги оставят за през нощта. Като ги види, госпожа Хола се радва и казва: „Колкото са власините, толкова да е добра и годината.“ Скиталчеството й продължава до голямата Нова година, сиреч до Деня на тримата влъхви, когато трябва да се отправи обратно към своя си Хорзелберг; и ако попътно попадне на лен върху хурката, разгневява се и изрича: „Колкото са власините, толкова да е лоша годината.“ Затова предната вечер девойките свалят от хурките всичко, каквото не са доизпрели, та нищо да не остане върху тях и да не им се случи нещо лошо. Още по-добре е обаче, ако успеят да изпредат предварително всички поставени върху хурката кълчища.
6. Банята на Госпожа Хола
На планината Майснер в Хесен се намира един обширен гьол или езеро, в по-голямата си част с мътна вода, наричано банята на госпожа Хола. Според разказите на старите люде госпожа Хола била виждана от време на време да се кепе там, след което изчезвала. Планината и блатата в цялата околност са пълни с духове и пътници или ловци често са били подмамвани или наранявани от тях.
7. Госпожа Хола и верният Екарт
В Тюрингия има село на име Шварца, покрай него на Бъдни вечер преминала госпожа Хола, а начело на водената от нея тълпа вървял верният Екарт и предупреждавал срещнатите да отстъпят от пътя, за да не бъдат наранени. Две селски момчета току-що били взели бира от кръчмата и се канели да я отнесат вкъщи, когато шествието се появило пред очите им. Призраците заемали обаче цялата широка улица, така че момчетата се отдръпнали с каните си в един ъгъл; към тях скоро се приближили различни жени от сбирщината, взели каните и пили от тях. От страх момчетата не продумали дума, ала не знаели как да се върнат вкъщи с празните стомни. Най-сетне край тях минал верният Екарт и им рекъл: „Бог е бил с вас, дето не казахте никаква дума, защото иначе щяха да ви извият вратовете; сега тръгвайте бързо към къщи и не казвайте никому за случилото се, и каните ви ще са винаги пълни и никога няма да изпитате недоимък.“ Това и сторили момчетата, и станало точно така, каните никога не се изпразвали и те в продължение на три дена спазвали казаното им. Накрая обаче не можели повече да крият, разказали на родителите си историята и всичко свършило, стомничките пресъхнали. Други казват, че това станало не на Бъдни вечер, ами по друго време.
8. Госпожа Хола и селянинът
Веднъж госпожа Хола излязла и срещнала селянин с брадва. Заговорила го и му казала да заклини или потегне талигата й. Той се наел да го стори и направил каквото му било казано, а когато работата била свършена, тя му рекла: „Вземи стърготините като плата“, и сетне поела по пътя си. Стърготините се сторили на мъжа ненужни и безполезни, затова оставил повечето и отнемайкъде взел само едно или три парчета. Като стигнал вкъщи и посегнал към торбата си, стърготините се оказали от чисто злато. Той тутакси тръгнал обратно, за да вземе и другите, които бил оставил; но колкото и да търсел, било вече късно и нищо от тях не било останало.
9. Вълшебният корен7
В стари времена един овчар пладнувал мирно на Кьотерберг и веднъж, като се обърнал, видял да стои пред него разкошна принцеса, която му рекла: „Вземи градинската млечка и ме последвай.“ Градинската млечка се добива, като човек затъкне гнездото на зелен кълвач (сврака или папуняк) с парче дърво; като види това, птицата тутакси отлита и знае как да намери чудния корен, който човек напразно е търсил. Тя го донася в човката си и иска да отпуши с него гнездото си; понеже поднесе ли го до дървения клин, той изскача, все едно е избит със силен удар. Когато го втъкне и клинът изскочи с голям шум, птицата го изпуска уплашена (но може и да бъде постлана бяла или червена кърпа под гнездото, така че тя да го хвърли там, след като го е използвала). Пастирът разполагал с такъв корен, оставил животните си и последвал госпожицата. Тя го отвела до една пещера в планината. Когато се доближавали до врата или до запречен проход, той трябвало да поднесе корена си и тутакси преградата се разпадала с грохот. Те продължавали да вървят, докато стигнали до средата на планината, където седели още две девици, които предели усърдно; злият дух също бил там, само че безсилен и завързан под масата, пред която седели двете. Наоколо имало кошове, натъпкани със злато и блестящи скъпоценни камъни, и кралската дъщеря се обърнала към овчаря, който стоял и се блещел към съкровищата: „Вземи си, колкото искаш.“ Без да се мае, той започнал да граби и тъпче джобовете си, колкото можели да съберат, а след като, натоварен догоре, поискал да излезе оттам, тя рекла: „Само не забравяй най-доброто!“ Той помислил, че иде реч не за друго, ами за съкровищата, и вярвал, че се е подсигурил достатъчно, ала тя имала предвид въпросния корен. Когато излязъл без корена, който оставил върху масата, вратата се затръшнала шумно рязко току зад гърба му, без да му навреди, при все че той иначе лесно би изгубил живота си. Голямото богатство отнесъл щастливо в дома си, но входа никога повече не съумял да открие.