Той отново поклати глава.
— И петарка да извадите, пак не бих могъл да ви кажа. По време на наплива и лейди Годайва4 да влезе с коня си в кабината, пак няма да разбера. А сега — ще слезете ли, или ще продължите надолу?
— Ще сляза надолу — тя му подаде едната от банкнотите. — Благодаря за старанието.
То погледна банкнотата, повдигна рамене и я пъхна в джоба си.
Не й оставаше нищо друго, освен да застане на пост във фоайето. Ядосвайки се, тя това и направи. Изиграна — помисли си, — и то изиграна с най-стария номер за отърваване от преследвач. Наричаш себе си детектив, а се хващаш на номера с административната сграда! Те сигурно са излезли вече навън и отдавна са изчезнали, и Теди се чуди къде ли е, а може и да има нужда от нейната подкрепа.
Трябва да започне да се занимава с плетене на дантели. По дяволите!
От щанда за цигари си купи бутилка „Пепси кола“ и я изпи бавно на крак. Тъкмо се чудеше дали ще смогне да изпие още една в името на доброто прикритие, когато Рандъл се появи.
Трябваше да изпита огромно облекчение, за да осъзнае колко много се е страхувала. Въпреки това тя не наруши правилата. Извърна глава убедена, че съпругът й ще я види и ще разпознае тила й не по-зле от лицето й.
Той не се приближи и не й заговори — ето защо тя отново зае удобна за наблюдение позиция. Хоуг никъде не се мяркаше, а дали тя не бе го изтървала?
Рандъл стигна до ъгъла, хвърли колеблив поглед към една колонка за таксита, но после се метна на автобуса, който тъкмо заставаше на спирката. Тя го последва, като пропусна няколко души да се качат преди нея. Автобусът потегли. Хоуг със сигурност не бе се качил и тя реши, че няма да е опасно, ако наруши правилата.
Той вдигна очи, щом тя седна до него.
— Син! Помислих си, че сме те загубили.
— За малко и това да стане — призна тя. — Кажи ми… какво се мъти?
— Изчакай да стигнем в кантората.
Не й се чакаше, но си замълча. Автобусът, който бяха взели, ги отведе само на шест преки до кантората им. Когато пристигнаха, той отключи вратата на малкия апартамент и отиде право при телефона. Регистрираният им служебен телефон бе свързан с градската мрежа през частната телефонна станция на едно секретарско бюро.
— Някой да се е обаждал? — попита, после за миг се заслуша. — Добре. Изпратете записките. Не е спешно.
Той затвори телефона и се обърна към жена си.
— И така, малката, това са най-лесно спечелените от нас пет стотачки.
— Ти си открил с какво се занимава той?
— Естествено.
— И с какво се занимава?
— Познай.
Тя го погледна.
— А не искаш ли да ти хвърля един пердах?
— Дръж се да не паднеш. Не можеш да се досетиш, макар че е много просто. Той работи при един търговец-бижутер — шлифова скъпоценни камъни. Нали си спомняш за онова вещество, дето го намерил под ноктите си и дето толкова много го бе разстроило?
— Е?
— Нищо особено. Обикновен крокус5. С помощта на болното си въображение той стига до заключението, че това е засъхнала кръв. Ето как спечелихме половин бон.
— Ммм. Виж ти какво било. Мястото, където работи, сигурно се намира в Акми Билдинг?
— Стая 1310. По-точно апартамент 1310. Ти защо не ни проследи?
Тя се поколеба дали да отговори. Не искаше да си признае колко непохватно бе постъпила, ала навикът да бъдат напълно откровени един към друг се оказа по-силен от нея.
— Оставих се да бъда подведена, когато Хоуг те заговори навън пред Акми Билдинг. Изпуснах ви пред асансьора.
— Ясно. Ами аз… Слушай! Какво каза? Спомена ли, че Хоуг е разговарял с мен?
— Да, разбира се.
— Но той не е разговарял с мен. Изобщо не ме е поглеждал. Какви ги говориш?
— Аз ли какви ги говоря? А ти какви ги говориш? Точно преди да влезете в Акми Билдинг, Хоуг се спря, обърна се и те заговори. Двамата стояхте там и си дрънкахте, което ми изкара акъла. След това едва ли не под ръка влязохте заедно във фоайето.
Той седеше, без да продума, и дълго не сваляше поглед от нея.
Накрая тя заговори.
— Какво си ме зяпнал като глупак! Точно така беше.
— Син — рече той, — изслушай ме. Слязох от автобуса след него и го последвах във фоайето. Използвах стария номер „спортно ходене на пета-пръсти“, за да вляза в асансьора, и когато той застана с лице към вратата на кабината, аз се проврях зад гърба му. Когато излезе, аз се дръпнах назад, после се помаях на входа на асансьора, задавайки на момчето идиотски въпроси, за да дам на онзи достатъчно време да се разкара. Когато завих зад ъгъла, той тъкмо хлътваше в 1310. Въобще не е разговарял с мен. Изобщо не ми е зървал физиономията. Сигурен съм в това.
4
Лейди Годайва (1040–1080) — помолила съпруга си лорд да отмени някои данъци. Той се съгласил при условие, че тя премине гола на кон през града.
5
Железен окис във вид на прах, който се употребява при полиране на скъпоценни камъни.