Следобед той обикновено отиваше на квартердека7, но в този ден не стана така; не се вести и когато на смяна застана вечерната вахта. Сарина се притесни и макар че не искаше да го смущава след ужаса на бурята, най-малкото, което можеше да направи, бе да провери дали е добре. За собствено успокоение.
Капитанската каюта бе затворена и колкото и да се вслушваше, Сарина не можа да чуе нищо отвътре. Макар и притеснена и разколебана, тя не устоя и почука леко на вратата. След миг отвори и видя, че съпругът й се е проснал гол на койката с ръка на челото.
— Бо? — промълви Сарина и пристъпи към него.
Той не отговори, затова тя посегна към челото му. Не се бе бръснал от предната сутрин — нещо твърде странно за Бо, който винаги държеше на това, освен в разгара на бурята. Ала имаше и нещо още по-тревожно — целият гореше в треска.
Сарина се зае за работа веднага. Изпрати Били да вземе кофа вода и чисти кърпи и успокои момчето, че ще направи всичко възможно да помогне на капитана. Помоли го да поиска от Филип топъл бульон, както и малко от лековития чай, с който се бе хвалил, докато го рисуваше.
Когато се върна при койката, Бо мърмореше нещо неразбираемо. Погледна я странно, щом седна до него и се опита да притисне чаша вода до устните му. Изведнъж ръката му посегна и отблъсна грубо чашата, сякаш бе обладан от зли демони. Сарина се дръпна навреме, за да не я удари, но веднага се върна и сложи мокра кърпа на челото му. Навлажни друго парче плат и започна да обтрива шията и тялото му, за да намали треската, като междувременно го успокояваше с нежни думи. Той продължаваше да ръмжи несвързано и Сарина имаше чувството, че всеки момент ще се надигне и ще забие юмрук в челюстта й.
Обтриването на тялото му нямаше ефекта, на който се надяваше, затова тя ядосана смени тактиката — поля гърдите му със студена вода, сложи мокър плат отгоре и го остави. Направи същото и с долната част на тялото му, като го позакри, въпреки че в момента изобщо не я бе грижа за голотата му. Беше твърде разтревожена за здравето му, за да й обръща внимание.
Топлината на тялото му скоро сгорещи студените компреси. Сарина отново го поръси с вода и го наложи със студени кърпи. Стоеше до него и слагаше мокър плат на челото му, когато той изведнъж си пое рязко дъх, отвори очи и се взря в нея с трескав поглед. Не знаеше дали я е разпознал, но в миг и двете й ръце бяха сграбчени в желязната му хватка. Пребледнялото му лице се разтегли в усмивка, когато я привлече към гърдите си.
— Искам те…
— Да, знам — отвърна тя бързо, докато се опитваше да разхлаби железните му пръсти около лакътя си. Успя да постави кърпата на челото му, но след миг огромната му ръка сграбчи гръдта й.
— Спокойно, любов моя. Не си добре — гальовно каза Сарина и приглади косата по слепоочията му. — Ще поговорим за това после, когато болестта отмине.
Усилията й да отблъсне ръката му го развеселиха.
— Не се страхувай, сладка моя — промълви той дрезгаво. — Няма да ти причиня болка.
— Ти си болен — прекъсна го тя, като се мъчеше да спре бълнуването му. — Трябва да почиваш. Сега лягай и бъди добро момче.
Схватката между двамата завърши с раздирането на корсажа й, който се разтвори почти до кръста. Заоблените й гърди изскочиха напред, покрити само с тънката долна риза.
— Виж какво направи — укори го нежно Сарина.
— Колко си хубава! — прошепна Бо и посегна към белите полукълба.
Сарина веднага реши, че трябва да се отдалечи от трескаво възбудения си съпруг за момент, поне докато той потъне отново в забрава. Затова прибра корсажа си, изтича в каютата на помощника, преоблече се в нощница и халат и се върна при съпруга си.
Бо бе обърнал лице към стената, а потрепването на крайниците му подсказваше, че вероятно сънува сън, в който се бори с далеч по-агресивен противник от нея. Започна да мълви нещо за Майорка… някаква заплаха за кораба… битка… хора, което трябва да освободи от затвора…
Следващите два дни бяха истинско мъчение за Сарина. Понякога Бо я разпознаваше и разбираше, че са в каютата му. Тогава ядеше и се оставяше на женските й грижи, без да се оплаква, но сетне треската му се възобновяваше и той отново попадаше в изкривения свят на своя делириум. Макар че мистър Оукс и Били всячески я убеждаваха да си почине и предложиха да се редуват в грижите за Бо, тя твърдо отказа. Мисълта да се отдалечи даже и за кратко време от него бе непоносима. В крайна сметка се премести обратно в каютата, ядеше храната, която й носеха, без дори да усеща вкуса й, и продължаваше да бди над съпруга си като майка. Нощем спеше до него, за да почувства веднага, ако състоянието му се влоши.