— Проклети да сте! — изкрещя Нарин. — Бог да ви накаже и двамата!
Ако в този момент не беше дошъл Мехмет да хване Нарин за косата, тя щеше да оскубе шивача. Обърна се и издра лицето на Мехмет с такава ярост, че Мехмет съжали, че я беше хванал. Кръв потече на тънки струйки от местата, които късичките й нокти бяха разкъсали. Шадийе клечеше разтреперана в ъгъла на шивашката стая, Мехмет започна да рита Нарин. Риташе точно като Реджеп. Баща й винаги риташе майка й в този същия познат ритъм. Два силни ритника, един още по-силен, кратка пауза, два силни ритника, един още по-силен ритник. Дум, дум, дум, пауза дум, дум, дум, пауза…. Но имаше нещо, което Мехмет беше забравил. Насреща му не беше Черната Хатидже, беше Нарин, а Нарин не би се поколебала да грабне стъклената кана за вода със зеленясало дъно до масата и да удари брат си по главата с нея. И тя не се поколеба.
Възползвайки се от това, че Мехмет извика и се хвърли на земята, тя изхвръкна на улицата и не разбра как дотича вкъщи. Бутна синята дървена врата и извика на майка си, която бъркаше супата на газовия котлон до помпата.
— И това ни сполетя.
— Какво има, дъще? Искаш да получа сърдечен удар ли, че влизаш така като луда? — смъмри я Хатидже. Лицето й бе пребледняло, а кожата бе почти жълта.
— Брат ми е станал сводник, мамо, продава Шадийе. Хванах ги при шивача. Мъжът се опитваше да си вдигне панталоните, а сестра ми стоеше по гол задник и цици.
Тенджерата падна от котлона, а супата от тархана6 в нея се разля по земята, но Черната Хатидже не пусна дървената лъжица.
— Какво? Какво? — повтаряше жената. Езикът й се беше схванал и не можеше да намери друга дума.
— Казаха ми, но аз не повярвах. Четири-пет дни следях Шадийе. Днес брат ми отиде до работата й, взе момичето и го заведе при шивача. И този сводник, този мръсен сводник застана на вратата като чутура. Хукнах, бутнах го, влязох вътре и ги хванах двамата.
Черната Хатидже се строполи на земята все още с лъжицата в ръка, а коленете й бяха в супата тархана, която беше разляла преди малко, но тя не беше в състояние да види тарханата, и каквото и да било друго. Както правеше винаги, когато беше разстроена, тя започна да се бие в коленете и да се люлее насам-натам, но не казваше нито дума. Остана в това състоянието дълго, чак докато Мехмет и Шадийе се прибраха. Лицето на Мехмет се беше променило от гняв, погледна Нарин като куче, на което едва не капе лига от устата. Главата му беше разцепена, а синкаво жълтеникавата му риза беше покрита с кръв, но онова, от което Нарин се страхуваше, не се случи; може би защото споменът за каната, разбита в главата му преди това, беше още пресен, но Мехмет не се нахвърли на Нарин. Вместо това, вдигна майка си от земята и измърмори:
— Да сера в устата на това момиче… Обещах на Шадийе, че ако ме уреди с дъщерята на собственика на сладкарницата, ще й поръчам пола. Затова отидохме при шивача, а тази ненормалница дойде и направи скандал.
Хатидже обърна очи към Шадийе и попита:
— Истината ли казва батко ти?
Шадийе кимна между неконтролируемите си хлипания:
— Отидох отзад да ми направят проба, кака ми дойде и ни нападна. Удари батко по главата с една кана.
— Лъжат, мамо, кълна се, че лъжат. Казвам ти, че ги хванах голи. Този сводник отдавна продавал Шадийе — развика се Нарин.
Мехмет хвърли една нечувана псувня — а в тази къща почти нямаше псувня, която да не беше чувана. Шадийе каза с хлипане:
— Кака лъже, мамо, честна дума, да пукна, тя лъже. Прави го, защото тя самата не ходи на работа.
— Не вярваш на тези животни, нали? — изкрещя Нарин на майка си. — Мамо, собственикът на сладкарницата даже няма дъщеря.
Хатидже спря и помисли, прехапа устни, погледна първо единия, после другия и каза:
— Дяволът се е вселил във вас, не са зли духове.
След това сви юмрук и удари с опаката му страна Нарин толкова силно, че от носа на момичето потече кръв, а Мехмет се нахвърли на Нарин като акула, подушила кръв. Двамата заедно, майка и брат, пребиха Нарин. Шадийе пребледня, не можеше да гледа повече и избяга вътре.
Седемнадесета глава
Седяха пред телевизора вече часове, без да си говорят, а дори нямаше десет часа. В големия град времето ври и кипи, но в малки градчета като това тече бавно и спокойно, Фърат се беше излегнал във фотьойла и бе сложил дистанционното на корема си. Нарин седеше по турски и беше облегнала главата си на голяма кадифена възглавница. Телефонът иззвъня, тя погледна дисплея и като изключи звука, го остави до себе си.
6
Трохи от изсушено тесто, замесено с квас, плодово-зеленчукова смес и кисело мляко — Б.пр.