Свали дрехите си и ги захвърли на пода, влезе под душа и дълго време не излезе от там. Когато затвори старомодното месингово кранче, върховете на пръстите й се бяха сбръчкали. Облече се бавно и неоправдано дълго суши късата си коса. Излизайки през вратата, вече беше взела решение: ще отиде в дневната. Преди всичко спомените от там не бяха от тази сутрин, принадлежаха на минали времена.
Когато влезе в дневната, Фърат й хвърли бърз поглед и каза смеейки се:
— Ти го обърна на Яслъханска баня.
Нарин се смути, но успя да го прикрие.
— Какво, да не е престъпление да си вземеш душ?
— Не, не е, но… Чакай да видя, да не би да искаш да си кажа: „Боже, какво чисто момиче“? — И Фърат избухна в смях. — Ако е така, искам да знаеш, че ме убеди. Ти си най-чистоплътният човек, когото съм виждал през живота си. Постоянно се къпеш.
Нарин го гледа мълчаливо известно време, след което заговори ясно и отчетливо:
— Имам псориазис и цялото ми тяло е покрито с язви, затова трябва да се къпя по два пъти на ден и да се мажа с лекарство. Съжалявам, че ме принуди да ти го кажа — при тези думи очите й се напълниха със сълзи.
— Занасяш се. Не, не се занасяш… — Фърат стана и дойде до нея. — Нарин, съжалявам, заяждам се само. От къде да знам, че ще излезе нещо такова. Опитвах се да те разсмея. Уф, дявол да го вземе!
— Няма нужда да се извиняваш, защото си го измислих — рече Нарин и по лицето й се разля пакостлива усмивка.
— Но ти щеше да се разплачеш, очите ти се насълзиха. Значи е било номер?
— Да — сви рамене Нарин. — Ако стоиш дълго време без да премигваш, очите ти започват да се насълзяват и всеки си мисли, че плачеш. Открих го в университета, когато се молех на лекторите. Макар че тогава не действаше особено, било писано да подейства днес…
— Не ти вярвам — засмя се. — А казваш, че не си забавна.
— Не съм. Твоята представа за забавност е странна. Мога ли за малко да поровя в онази библиотека вътре? Ако нямаш нищо против…
— Разбира се, че можеш, даже може заедно да поровим, защото и аз съм забравил какво има там.
Когато влязоха в стаята, Нарин посочи китарата, опряна на стената, и попита:
— Ти ли свириш?
— Не, скъпа, и на пищялка не мога да свиря. Майка ми много искаше да свиря, затова я купи, но аз дори не я докоснах. Просто си ме представи как пея „Средиземноморски нощи“…
Нарин се засмя.
Лакираните орехови шкафове покриваха три стени, а в средата на стаята имаше празна работна маса и стол точно срещу масата, пред стената с прозорците, беше поставен диван за двама, а подът беше постлан с китайски килимчета, които бяха на мода по едно време. Мястото беше напълно откъснато от общата атмосфера на къщата.
— На баща ти ли беше това място?
— Неее… в общи линии аз работех тук. След като майка ми превърна стаята ми в стая на момиче, не исках да завеждам приятелите си там, затова обикновено сядахме тук. Фактически беше ничия, беше стаята с книгите. Майка ми вероятно си е мислила, че е лукс да имаш такава стая.
— Имали сте много книги.
— Не е така, майка ми подреждаше тук дори учебниците ми. Слагаше всичко написано тук, затова изглежда претъпкано. Може да откриеш между книгите дори гимназиални учебници по математика. Искам да кажа, не се увличай напразно, не мисля, че ще откриеш нещо интересно.
Нарин прехвърли цял куп подвързани списания и книги за подготовка за университета, погледна поредицата за рицаря Пардайан, и прегледа пълните събрани съчинения на Йомер Сейфеттин7. Докато ровеше по рафтовете, Фърат седеше на дивана и разглеждаше семейните албуми.
— Виж, направена е през онази година — каза той и подаде една стара снимка на Нарин.
На снимката Фърат беше на плажа с голяма група момичета и момчета. Стоеше с кока-кола в ръка и се усмихваше. Нарин взе снимката и попита:
— Коя година?
— Годината, когато се влюбих в тебе.
Нарин преглътна.
— Нали се сещаш, лятото на годината, в която беше мача на Мехмет. В мига, в който те видях на мача, се влюбих. Върнах се в Анкара и в главата ми беше само ти.
— Лъжеш — каза Нарин и се засмя.
— Истина е.
— Не очаквай да повярвам. Ти никога не си бил влюбен в мен. Просто беше един младеж, дето го гони либидото.
— Не, бях много млад и лудо се влюбих в теб. Тогава още не разбирах, че е любов. През следващите години много мислех за теб, толкова често идваше в главата ми, че…
7
Турски писател от края на 19 и началото на 20-ти век, считан за един от най-големите модерни турски писатели — Б.пр.