Агата Кристи
Невероятната кражба и други разкази
Еркюл Поаро #18
Убийство в задната уличка
Глава първа
— Ще дадете ли едно пени за паметта на именника1, сър?
На немитото личице на момченцето бе изписана умолителна усмивка.
— Няма да ти дам, разбира се — отвърна троснато старши инспектор Джап. — И ето що, господинчо.
Последва кратко конско евангелие. Недоумяващото хлапе побърза да се измъкне, като в движение предупреди другарчетата си.
— Момчета, ако не е ченге, главата си режа!
Малката дружинка си плю на петите, без да прекъсва песента си.
Спътникът на старши инспектора — дребен възрастен човек с яйцевидна глава и големи мустаци, подхождащи по-скоро на военен, леко се усмихна.
— Tres bien2, Джап. Вашата проповед бе безупречна — отбеляза той. — Поздравявам ви!
— Така си е то, дори и деня на Гай Фокс използват като повод за просия! — отвърна Джап.
— Любопитна традиция — рече сякаш на себе си Еркюл Поаро. — Фойерверките продължават да пукат, а личността, на която са посветени, и деянието отдавна са потънали в забрава.
Човекът от Скотланд Ярд се съгласи с думите му.
— Обзалагам се, че повечето от хлапетата нямат представа кой е бил Гай Фокс.
— И скоро без съмнение ще настъпи пълно объркване. Всичките тези feu d’artifice3 как според вас би трябвало да се приемат? Като почит или като поредно охулване на негодника? Въобще как би следвало да се оцени опита за вдигането на британския парламент във въздуха — като греховно или като благородно дело?
Джам се подсмихна.
— Някои хора са по-склонни да приемат второто.
Двамата мъже се отбиха от булеварда и навлязоха в квартал със сравнително тихи улички. Току-що бяха вечеряли заедно и сега поеха по най-прекия път към апартамента на Еркюл Поаро.
Трясъкът на фойерверките продължаваше да нарушава тишината и от време на време небето засияваше от рояци искри.
— Много подходяща нощ за извършване на убийства — отбеляза професионално Джап. — Сред цялата тази пукотевица никой не би обърнал внимание на един изстрел.
— Винаги ми е изглеждало странно, че повечето престъпници не се възползват от това — вметна Еркюл Поаро.
— Знаете ли, Поаро, понякога почти ми се иска именно вие да извършите убийство.
— Боже мой!
— Да, да. Просто би ми било много любопитно как ще го организирате.
— Драги ми Джап, ако аз извърша убийство, вие не бихте имали и най-малката възможност да разберете как съм го организирал. Нека бъда още по-точен — по всяка вероятност въобще няма да разберете, че е било извършено убийство.
Джап отвърна на тези думи с добродушен дружески смях.
— Голям хитрец сте! — отбеляза снизходително той.
На следващия ден в единадесет и половина сутринта телефонът на Еркюл Поаро иззвъня.
— Да?
— Вие ли сте, Поаро?
— Oui, c’est moi4.
— Джап е на телефона. Нали си спомняте, че снощи се прибрахме през „Бардсли Гардънс Мюз“?
— Да, разбира се.
— Нали не сте забравили също така, че споделихме колко лесно би било да се застреля човек сред цялата тази пукотевица?
— Не съм.
— Е, точно в уличката, по която минахме, е имало самоубийство. В дома на номер 14. Жертвата е една млада вдовица, мисис Алън. Сега тръгвам за там. Искате ли да дойдете?
— Моля да ме извините, скъпи приятелю, но нима е прието човек с вашата висока длъжност лично да разследва самоубийства?
— Съобразителен сте, не ще и дума. Прав сте, не е прието. Работата е там, че според нашия доктор има нещо странно в тази история. Така или иначе, ще дойдете ли? Имам усещането, че вашето присъствие би било уместно.
— Разбира се, че ще дойда. Номер 14, нали?
— Точно така.
Поаро пристигна на „Бардсли Гардънс Мюз“ почти едновременно с автомобил, от който излязоха Джап и още трима мъже.
Домът на номер 14 очевидно се бе превърнал в център на вниманието. Множество люде — шофьори, съпругите им, момчета за поръчки, добре облечени минувачи и огромно количество деца — бяха втренчили поглед в дома със зинали уста и любопитни очи.
1
Става дума за традиционното отбелязване на годишнината от разкриване на „барутния заговор“, устроен на 5.11.1605 г. от католиците начело с Гай Фокс с цел убийството на крал Джеймс I. Заговорниците поставили буре с барут под сградата на парламента, където кралят трябвало да присъства на заседание. — Бел.ред.