О, това вече е прекалено.
Пери Комо пее „Видях мама да целува Дядо Коледа“.
Казвам:
— Хитрецът му с хитрец, старият ми мъртъв брат, колко е внимателен! — казвам. — Не биваше. Наистина, ама наистина не биваше да си прави толкова труд. Може би той трябва да престане да отрича и да се мъчи да се справя и просто да се примири с факта, че е мъртъв. Може би да се прероди — казвам. — Това, че се преструва на още жив, не е здравословно.
Вътрешно беснея. Онова, което наистина исках за подарък тази година, е нова ръчна чанта на „Прада“.
Не съм аз виновна, че флакон лак за коса избухна в лицето на Шейн. Бум, и той влезе със залитане в къщата, а челото му вече почерняваше и посиняваше. Дългият път до болницата — едното му око подуто и затворено, а лицето около него ставаше все по-голямо и по-голямо. Всяка вена вътре беше скъсана и кървеше под кожата. Шейн и думица не каза.
Не съм аз виновна, че хората от социалните служби в болницата само погледнаха лицето му и се нахвърлиха върху баща ми. Подозрение в малтретиране на деца. Престъпно пренебрежение. Семейна намеса. Не бях виновна за нищо от всичко това. Изявления на полицията. Един социален работник обиколи и разпита съседите, приятелите ни от училище, учителите и най-накрая всичките ни познати започнаха да се държат с мен като с „горкичкото храбро момиченце“.
Седя тук в коледното утро с всички тези подаръци, за които имам нужда от пенис, за да им се порадвам, но никой понятие си няма от нищо.
Дори и след като полицейското разследване приключи и нищо не се доказа, въпреки това семейството ни беше разрушено. И въпреки това всички мислят, че аз съм изхвърлила там лака за коса. И тъй като аз съм го започнала, за всичко съм виновна аз. Експлозията. Полицията. Бягството на Шейн. Смъртта му.
А аз не съм виновна.
— Всъщност — казвам, — ако Шейн наистина искаше да ми направи подарък, щеше да възкръсне и да ми купи новия гардероб, който ми дължи. Ето това би било весела Коледа. За това наистина бих му благодарила.
Мълчание.
Докато вадя втория плик, мама казва:
— Ние те представяме официално.
— В памет на брат ти — казва татко — ти купихме членство в РИПЛИГ.
— Какви лиги? — питам.
— Родители и приятели на лесбийки и гейове — обяснява мама.
Пери Комо пее „Няма друго място като у дома за празника“.
Мълчание.
Майка ми става от креслото и казва:
— Ще изтичам да донеса бананите. За да сме сигурни, двамата с татко ти нямаме търпение да те видим как пробваш подаръците.
Глава тринайсета
Върнете се около полунощ в къщата на Еви, където хващам Сет Томас, който се опитва да ме убие.
Както лицето ми е без челюст, гърлото ми свършва с нещо като дупка, от която виси езикът. Около дупката кожата ми е изцяло покрита с белези — тъмночервени буци, които лъщят също както когато в състезание по ядене на пай ти се падне черешовият. Ако оставя езика ми да виси, се вижда небцето ми — розово и гладко като вътрешността на рачешка черупка, а около небцето виси бялата прешленеста подкова на горните зъби, които ми останаха. Има моменти, в които слагаш воал, и такива, в които не го слагаш. С изключение на това съм направо зашеметяваща, когато се срещам със Сет Томас, проникнал с взлом в къщата на Еви в полунощ.
Онова, което Сет вижда да слиза по голямото вито стълбище във фоайето на Еви, съм аз, облечена в един от нейните прасковенорозови пеньоари от сатен и дантела, скроени на верев. Халатът на Еви е прасковенорозова ретро дрешка в стил За За Габор12, който ме прикрива, колкото целофанът прикрива замразената пуйка. По маншетите и отпред той е поръбен с прасковенорозовата озонова мъгла на щраусови пера, подхождащи на перата по чехлите с високи токове, които съм обула.
Сет направо замръзва в подножието на голямото вито стълбище на Еви, стиснал нейния най-хубав четирийсетсантиметров нож за рязане на месо. Върху главата му е надянат чифт от чорапогащите на Еви със стягащ колан. Хигиеничният памучен чатал на Еви покрива лицето на Сет. Чорапите на чорапогащника се диплят като уши на кокер шпаньол върху предницата на иначе съставения от подхождащи си елементи от военна униформа ансамбъл.
А аз съм същинско видение. Слизам стъпало по стъпало към острието на ножа с бавната стъпка-пауза-стъпка на шоугърла от голямо ревю във Вегас.
О, толкова съм изумителна. Каква секс мебел съм само.
12
Американска актриса от унгарски произход, символ на класическата кичозна блондинка. — Б.пр.