— Коя си ти, миг след миг — каза Бранди, — е просто една история.
Онова, което ми трябваше, беше нова история.
— Нека да направя за тебе онова, което направиха за мен сестрите Риа — каза Бранди.
Дай ми кураж.
Светкавица.
Дай ми сърце.
Светкавица.
Така че се върнете към момента, в който аз съм Дейзи Сейнт Пейшънс и се изкачвам с онзи асансьор, и Дейзи Сейнт Пейшънс тръгва по широкия, застлан с килими коридор към апартамент 15-Г. Дейзи чука на вратата и никой не отговаря. През вратата се чува чача музиката.
Вратата се отваря една педя, но веригата не е свалена и тя спира.
В пролуката се появяват три бели лица едно над друго — Кити Литър, Софонда Питърс и Жизнерадостната Вивиен Вавейн. Лицата им лъскат от крем. Късите им тъмни коси са пригладени с фиби и шапчици за перуки.
Сестрите Риа.
Не знам коя, коя е.
Травеститският тотемен стълб в пролуката на вратата казва:
— Не ни отнемай върховната кралица.
— Тя е целият ни живот.
— Тя още не е завършена. Не сме приключили и половината работа, толкова много ни предстои да извършим по нея.
Показвам им само за миг, през мрежестия розов шифон, пушката и вратата се затръшва.
Оттатък се чува как свалят веригата. После вратата се отваря докрай.
Минете към момента, когато една късна нощ пътуваме между Нейде-никъде, щата Уайоминг, и Кой-го-знай-къде, щата Монтана, когато Сет казва, че когато се раждаш, това превръща родителите ти в Господ. Ти им дължиш живота си, а те могат да те контролират.
— После пубертетът те превръща в сатана — казва той — само защото искаш нещо по-добро.
Върнете се вътре в апартамент 15-Г с блондинската мебелировка, боса нова, чача музиката и цигарения дим. Сестрите Риа хвърчат насам-натам по найлонови комбинезони, ту една, ту друга презрамка се смъква. Не ми остава нищо друго, освен да се прицелвам с пушката.
— Ние знаем коя си, Дейзи Сейнт Пейшънс — казва една от тях, докато пали цигара. — С това лице, ти си единственото, за което говори Бранди напоследък.
Из цялата стая са разпръснати онези големи преголеми пепелници от напръскано стъкло от 1959 г., толкова огромни, че ти се налага да ги празниш на две години веднъж.
Тази с цигарата ми подава издължената си длан с порцеланови нокти и казва:
— Аз съм Пай Риа.
— Аз съм Диа Риа — казва другата, до стереоуредбата.
Тази с цигарата, Пай Риа, казва:
— Това са сценичните ни имена. — Тя посочва третата Риа, седнала на канапето, която яде китайска храна от картонена опаковка. — А това — казва тя и посочва, — тази Госпожица Плюска-и-Трупа-Тлъстини, нея можеш да наричаш Гоно Риа21.
С уста, пълна с неща, които не стават за гледане, Гоно Риа казва:
— Пределно очарована съм!
Пай Риа, като пъха цигарата си навсякъде, но не и в устата си, казва:
— Кралицата просто няма нужда от твоите проблеми — не и тази вечер. Ние сме цялото семейство, нужно на Момичето номер едно.
Върху стереоуредбата има снимка в сребърна рамка на момиче, красиво момиче на хартиен фон, което се усмихва на невидима камера, а невидимият фотограф му нарежда:
Дай ми страст.
Светкавица.
Дай ми радост.
Светкавица.
Дий ми младост, енергичност, невинност, красота.
Светни вица.
— Първото семейство на Бранди, семейството й ПО рождение, не я искаше, и затова я осиновихме — качва Дий Риа. Сочейки с дългия си пръст усмихнатата снимка върху блондинската уредба, тя додава: — Нейното рождено семейство я мисли за мъртва.
Върнете се тогава, когато имах лице и се снимах във фотосесия за корицата на списание „Облекло за мацки“.
Върнете се в апартамент 15-Г — снимката върху уредбата съм аз, моята корица, корицата на „Облекло за мацки“ в рамка, а Диа Риа ме сочи с пръст.
Върнете се при нас в кабинета на говорната терапевтка. Вратата е заключена, а Бранди обяснява какъв късмет е имала, че сестрите Риа са я намерили. Не всеки получава втори шанс да се роди пак и да бъде отгледан втори път, но този път от семейство, което го обича.
— Кити Литър, Софонда и Вивиен — казва Бранди. — Всичко дължа на тях.
Върнете се в апартамент 15-Г. Гоно Риа размахва пръчиците към мен и казва: