Костюмът, който помогнах на Бранди да съблече, е „Пиер Карден“, в стил „Космическата ера“ — чисто бял, правата пола е свежа и стерилна, точно до над коленете, сакото е вечно и стерилно с простата си кройка и три четвърти ръкави. Блузата отдолу е без ръкав. Обута е с ботуши от бял винил с налчета отпред. Костюм, който бихте допълнили с гайгеров брояч, а не с чантичка.
В „Бон Марше“, когато тя излиза с манекенска походка от пробната, не ми остава нищо друго, освен да изръкопляскам. Следващата седмица, когато го върне, ще има следродилна депресия.
Минете към закуската същата сутрин, когато Бранди и Сет бяха гъбави със спечелени от дрога пари. Поръчахме закуска от румсървиса, а Сет и Бранди можеха да се върнат във времето в Лас Вегас на някоя друга планета през петдесетте и веднага да се впишат в обстановката. Планетата Крайлон24, казва той, където синтетични гъвкави роботи ще изсмукват с липосукция тлъстините ти и ще те преобразяват.
И Бранди казва:
— Какви тлъстини?
А Сет казва:
— Страхотно е да идваш от бъдещето и да минеш през шейсетте.
А аз пускам още „Премарин“ в поредното му кафе и още „Дарвон“ в шампанското на Бранди.
Върнете се при нас в банята — Бранди и аз.
— Дай — казва Бранди.
Устните й са отпуснати и протегнати напред и аз пускам поредния дар от „Тифани“.
В банята, в която се намираме, страшно са прекалили с декоративните щрихи. Цялото нещо представлява подводна пещера. Дори и луксозният телефон е в цвят „аква“, но погледнеш ли през големите месингови илюминатори, виждаш Сиатъл от върха на Капитолийския хълм.
Тоалетната, върху която седя — само седя, капакът под гъза ми е затворен, благодаря — представлява огромна керамична раковина, закрепена за стената. Мивката е огромна керамична мидена черупка, също прикрепена към стената.
Брандиленд, секс игрището на звездите. Тя казва:
— Дай.
Минете към това как пристигнахме тук, а посредникът се оказа едно здраво бичме. Един от онези с футболните стипендии и сключените вежди, които забравят да завършат каквото и да било.
Все едно аз имам право да приказвам, с моите хиляда и шестстотин кредита.
Ето ви го този посредник от клуба на милионерите, получил тази работа от благодарен възпитаник на същия университет, който е искал зет му да успява да издържи буден шест-седем мача в почивните дни. Но вероятно съм малко предубедена.
Бранди надмина себе си в женствената влажност.
Ето ви го този тип с излишък от У-хромозоми, в двуреден син костюм от шевиот, тип, пред чиито лапи дори и огромните длани на Бранди изглеждат мънички.
— Господин Паркър — казва Бранди. Дланта й се гуши в грамадната му лапа. В очите й плува любовният саундтрак на Ханк Манчини25. — Говорихме с вас тази сутрин.
Ето ни във всекидневната на една къща на Капитолийския хълм. Това е поредната богаташка къща, където всичко е точно такова, каквото изглежда. Пищните тюдорски рози по таваните са гипсови, а не от пресована ламарина, нито от фибростъкло. Торсовете на очукани гръцки голи тела са от мрамор, не от мраморизиран гипс. Кутиите на полицата не са емайлирани по маниера на Фаберже. Кутийките са от Фаберже26 — единайсет. Дантелата под тях не е изплетена от машина.
Не само гръбчетата, но и целите предни и задни корици на всички книги по лавиците в библиотеката са подвързани с кожа, а страниците са изрязани. За да го разбереш, не е нужно да вадиш и едно томче.
Краката на посредника господин Паркър все още са плоски в хълбоците. Отпред в единия крачол е натъпкано достатъчно, че да подсказва боксерки вместо слипове.
Бранди кимва към мен.
— Това е госпожица Арден Скоуша, от семейство Скоуша от Денвър, речно извозване на дървени трупи и хартия. — Поредната жертва на Проекта за реинкарнация на свидетели „Бранди Александър“.
Едрата длан на Паркър поглъща мъничката ми ръчица като голяма риба малката — цялата.
Колосаната бяла риза на Паркър ти навява мисли за ядене на чиста покривка. Толкова е изгладена и четвъртита, че напитки да сервираш върху издутата му гръд.
— Това — кимва Бранди към Сет — е полубратът на госпожица Скоуша, Елис Айлънд27.
Голямата риба на Паркър изяжда малката рибка на Елис.
25
Хенри „Ханк“ Манчини, (1924–1994) — легендарен филмов композитор, автор на музиката към 80 филма, между които „Закуска в Тифани“, „Виктор/Виктория“, а също и анимационният сериал „Розовата пантера“. — Б.пр.
26
Карл Фаберже — прочут придворен бижутер на руските царе Александър III и Николай II, известен най-вече с декоративните си великденски яйца. — Б.пр.
27
Арден Скоуша — от името на козметичната компания „Елизабет Арден“ и Nova Scotia — Нова Шотландия. Елис Айлънд — най-важният вход към Америка между 1892 и 1954 г., през който са минали над 12 милиона емигранти. — Б.пр.