— Това са ми спасителските бански, които ми носят късмет — казваше ми той. — Бъди честна.
И за това нещо аз непрекъснато си повтарях, че е любов.
Да бъда честна ли? Не знаех откъде се започва. Съвсем бях отвикнала.
След Лас Вегас наехме семейна каравана. Еберхард Фабер стана Хюлет Пакард. Бранди беше облечена с дълга бяла рокля от памучно пике с голи рамене и висока цепка на полата, съвсем неподходяща за целия щат Юта32. Спряхме и опитахме Великото солено езеро.
Струваше ни се, че трябва да направим точно това.
Постоянно пишех по пясъка, по праха по колата:
Може би сестра ти е в следващия град.
Пишех:
Ето, глътни още няколко викодинчета.
Когато Манъс престана да получава предложения за секс от мъже, той започна да си купува порно списания за хомосексуалисти и да ходи по гей клубове.
— Проучвания — обясняваше той.
— Ела с мен, ако искаш — предлагаше ми, — но не стой много близо. Не искам да изпратя погрешен сигнал.
След Юта Бранди превърна Хюлет Пакард в „Харпър Колинс“33 в Бют. Там, в Монтана, наехме „Форд Проб“ и Харпър караше, а мен ме натикаха на задната седалка. От време на време Харпър казваше:
— Пътуваме с близо двеста километра в час.
Двете с Бранди свивахме рамене.
Високите скорости като че не представляваха нищо в такова огромно място като Монтана.
Може би сестра ти дори не е в Съединените щати, написах с червило на огледалото в банята в един мотел в Грейт Фолс.
Така че за да запази Манъс работата си, ходехме по гей барове и аз седях сама и си повтарях, че при мъжете е по-различно — това с хубостта. Манъс флиртуваше, танцуваше и изпращаше питиета на всеки, в когото виждаше предизвикателство. Мяташе се на високото столче на бара до мен и ми прошепваше странично:
— Не мога да повярвам, че той е с онзи!
И кимваше едва-едва, колкото да разбера за кого ми говори.
— Миналата седмица ми се опъваше — пенявеше се Манъс шепнешком. — Значи аз не съм достатъчно добър, а тоя смотан перхидролен боклук е по-добър от мен, така ли?
Навеждаше се над питието си и казваше:
— Това мъжете са скапаняци!
А аз се съгласявах — така си е.
И си повтарях, че всичко е наред. Всяка връзка си има и трудните моменти.
Минете към Калгари, Албърта, където Бранди изяде свещичките „Небалино“, увити в златен станиол, защото ги помисли за бонбони. Тя така се увлече, че превърна Харпър Колинс в Адисън Уесли34. През повечето време в Калгари носеше бяло разкроено яке за ски с яка от пухкава изкуствена кожа и бяла долна част на бикини от „Дона Карън“. Изглеждаше забавно и одухотворено — беше ни леко, чувствахме се популярни.
Вечерите изискваха дълга до земята рокля манто в черно-бяло райе, която Бранди никога не закопчаваше цялата, а под нея — черни вълнени впити шорти. Адисън Уесли се превърна в Наш Рамблър и пак наехме кадилак.
Минете към Едмънтън, Албърта — Наш Рамблър се беше превърнал в Алфа Ромео. Бранди носеше къси бални фустички с кринолин над черни чорапогащи, втъкнати в каубойски ботуши. Носеше и повдигащо гърдите кожено бюстие, цялото нашарено с местни клейма за говеда.
В един приятен хотелски бар в Едмънтън Бранди казва:
— Мразя, когато виждам шева в чашата с Мартини. Сякаш усещам линията на калъпа. Евтиния.
Мъжете й се лепят като мухи на мед. Като под прожектор е — спомням си този вид внимание. Цялата страна обиколихме и на Бранди никога не й се наложи да плаща питиетата си — нито веднъж.
Минете към това как Манъс загуби работата си на независим таен сътрудник по нравствеността на специален договор към детективския отдел на Главната полицейска дирекция. Той така и не го преодоля.
Парите му свършваха. Да започнем с това, че и бездруго в банката те не бяха много. После птиците изкълваха лицето ми.
32
Щатът Юта е известен най-вече с живеещите там мормони, строги блюстители на нравите. — Б.пр.