Ония с прасетата ни оглеждат — някои от тях са големи сладури. Те се смеят и прокарват бързо длани нагоре-надолу по лъскавите черни маркучи. Плезят ни се. Флиртуват.
— После Шейн избяга — разказвам на Еви. — Много е просто. Преди две години някой се обади на нашите, че е починал.
Приближаваме се възможно най-много до върволицата от прасета, все още топли. Подът е много изкалян и Еви започва да ми разправя как имала идея за нова версия по „Пепеляшка“, но вместо да ушият рокля на момичето, птичките и зверчетата му правят пластична операция. Сините птици му правят лифтинг на лицето. Катеричките му слагат импланти. Змиите му правят липосукция. Освен това Пепеляшка започва като малко, самотно момченце.
— Брат ми получаваше толкова внимание — казвам на Еви. — Бас ловя, че сам е хвърлил лака за коса в огъня.
Глава двайсет и пета
Минете към онзи път, някъде никъде, когато двете с Бранди пазаруваме по главната в някакъв град в Айдахо с магазин от веригата „Сиърс“, закусвалня, продавница за престояли печива и агенция за недвижими имоти, а нашият господин Уайт Уестингхауз35 е влязъл вътре да тормози някой посредник. Влизаме в магазин за рокли втора употреба. Той е до хлебарницата, в която продават стари печива, и Бранди разказва как баща й правел онзи номер с прасетата точно преди да ги закара на пазара. Разказва как ги хранел с десерти с изтекъл срок на годност, които купувал с камари от такива магазини. Слънчевите лъчи ни огряват през чистия въздух. Мечките и планините са на крачка от тук.
Бранди ме поглежда над закачалка с рокли втора ръка.
— Известна ли ти е тая измама с прасетата, сладката ми? — казва тя.
Той, баща й, правел номера с картофите и кюнците. Отваряш чувала и пъхаш кюнец вътре. Около него подреждаш едри картофи от тазгодишната реколта. Вътре в кюнеца слагаш лански омекнали, ожулени, нацепени и загнили картофи така, че да не се виждат през зеблото. Измъкваш кюнеца и зашиваш чувала плътно, така че вътре нищо да не мърда. Продаваш ги на пътя, децата ти помагат и макар и да ги даваш евтино, печелиш пари.
Този ден в Айдахо карахме форд. Кафяв и отвътре, и отвън.
Бранди разбутва закачалките, оглежда всички рокли подред и казва:
— Чувала ли си през целия си живот за нещо толкова непочтено?
Минете към Бранди и мен в магазин за дрехи втора употреба на същата тази главна улица, зад завесата, нагъчкани в пробна колкото телефонна кабина. По-голямата част от гъчкането се дължи на една бална рокля. За да се напъха в нея, Бранди се нуждае от моята помощ — рокля направо като за Грейс Кели, на която сякаш от горе до долу пише „Чарлс Джеймс“36. Пластинки, подплънки, целият онзи силно подчертаващ скелет, напъхан в кожа от бледорозова органза или леденосиньо кадифе.
Най-невероятните рокли, казва ми Бранди, конструираните бални тоалети, инженерно проектираните вечерни рокли с обръчите и корсетите без презрамки, вдигнати яки подкови и широки рамене, прищипнати талии, пищни набори и банели, никога не живеят дълго. Опънът, обтягането и набирането на сатена и крепдешина, които се опитват да овладеят теловете и банелите вътре, битката на плата с метала, цялото това напрежение ги разкъсва. С остаряването на външното — на плата, на видимото, с износването му, вътрешностите започват да се подават навън и да го разкъсват.
Принцеса Принцеса казва:
— За да се напъхам в тази рокля, ми трябват поне три дарвона.
Тя разтваря длан и аз изпълнявам рецептата.
Баща й, разказва Бранди, натривал говеждото с лед, за да го напои с вода, преди да го продаде. Натривал говеждото с фуражни смески, за да го натъпче с фураж.
— Не беше лош човек — казва тя. — Само дето малко прекаляваше със следването на правилата.
Не толкова правилата за честност и почтеност, допълва тя, колкото правилата за предпазване на семейството ти от бедност. И болести.
Понякога през нощта, разказва Бранди, баща й се промъквал в нейната стая, докато спяла.
Не искам да слушам това. Диетата на Бранди от „Провера“ и „Дарвон“ й оказва страничен ефект — емоционална булимия, и тя не може да опази нито една мръсна тайна. Приглаждам воалите над ушите си. Благодаря ви, че не споделихте с мен.
— През нощта понякога баща ми сядаше на леглото ми — казва тя — и ме събуждаше.
Нашият баща.
36
Чарлс Джеймс (1906–1978) — американски моделиер, известен най-вече с вечерните си тоалети, творения колкото на модата, толкова и на архитектурно инженерната мисъл. — Б.пр.