Дълси се качи в стаята си — на третия етаж откъм двора в една мрачна каменна къща в Уест Сайд. Тя запали газа. Учените казват, че най-твърдото от всички тела бил диамантът. Толкова по-зле за тях. Хазайките знаят едно вещество, пред което диамантът е глина. Те намазват с него главата на газовата горелка и човек може после да се качи на стол и да се мъчи да отчекне това вещество, докато пръстите му се разкървавят, но напразно. Дори с фуркет не можеш го откърти, затова нека го наречем неоткъртин.
И тъй Дълси запали газа. На тази светлина, равняваща се по сила на четвърт свещ, ще разгледаме стаята.
Кушетка, скрин, маса, умивалник, стол — виновница за тези неща беше хазайката. Останалото принадлежете на Дълси. На скрина бяха наредени нейните съкровища: порцеланова ваза със златничко, подарена й от Сади, рекламен календар от някаква консервна фабрика, съновен тълковник, оризова пудра в стъклена чинийка и кичур изкуствени череши, вързан с розова панделка.
На кривото огледало бяха подпрени портретите на генерал Кичънър1, Уйлям Мълдун2, Малбъроската херцогиня и Бенвенуто Челини3. На стената висеше гипсов релеф на някакъв ирландец с римски шлем, а до него — крещяща олеография, на която дете в лимоненожълто гонеше огненочервена пеперуда. Дълсиното разбиране за истинското изкуство се простираше дотук. И никога не бе разколебавано. Шушукания за плагиатство нито веднъж не бяха смущавали нейния покой. Нито един критик не бе повдигал многозначително вежди пред нейния невръстен ентомолог.
Свинчо трябваше да я вземе в седем. Докато тя се приготвя набързо, нека се обърнем дискретно на другата страна и да поклюкарствуваме.
За тази стая Дълси плащаше два долара седмично. В делник закуската й излизаше десет цента, едно кафе и едно яйце, които приготвяше, докато се обличаше. В неделя пируваше: телешки котлети и палачинки с ананас в ресторанта на Били срещу двадесет и пет цента плюс десет цента бакшиш за келнерката. Ню Йорк така предразполага към разточителство! Иначе обядваше и вечеряше в стола на универсалния магазин — шестдесет, цента седмично за обеда и долар и пет цента за вечерята. Вечерният вестник — покажете ми един нюйоркчанин, който може да мине без вестник! — излизаше шест цента, а двата неделни — единият заради колоната „Женитби, разводи и др.“ и другият за четене — десет цента. Всичко четири долара и седемдесет и шест цента. А освен това човек трябва да се облича, да…
Не, отказвам се. Чувал съм за невероятни евтини разпродажби на тъкани, за чудесата, които могат да се постигнат с игла и конец, но много не вярвам на такива приказки. Перото ми увисва безпомощно, когато реша да включа в живота на Дълси някои от онези радости, които се полагат на жената по силата на всички неписани, свещени, естествени и недействуващи закони на висшата справедливост. Два пъти тя е ходила на Кони Айлънд и се е возила на кончета. Досадно е да броиш удоволствията по години, а не по дни.
За Свинчо не са нужни повече от две-три думи. Когато момичетата му измислиха този прякор, върху почтения род на свинете бе лепнато незаслужено петно. Щом навлизаме в животински свят, нека добавим, че той бе добре угоен, имаше душа на плъх, навиците на прилеп и великодушието на котка. Свинчо носеше скъпи костюми и в едно отношение беше голям познавач — веднага познаваше гладните. Погледнеше ли някоя продавачка, можеше да определи с точност до един час от колко време не е яла нещо по-хранително от сухар и чай. Той вечно се навърташе из търговските квартали и дебнеше в големите магазини коя да покани на вечеря. Дори мъжете, чиято работа е да извеждат хорските кучета на разходка, го гледаха с презрение. Тип, знаеш; не мога да се занимавам повече с него; перото ми не е за такива; да не съм дърводелец?
В седем без десет Дълси беше готова. Тя се погледна в кривото огледало и остана доволна. Тъмносинята рокля, опъната идеално по тялото, шапката с игривото черно перо, почти съвсем новите ръкавици — всичко това, което говореше за лишения, дори от храна, й стоеше много добре.
Дълси забрави за малко всичко друго, освен че е красива и че животът е готов да повдигне крайчеца на тайнствената си завеса и да й разкрие своите чудеса. Досега нито един мъж не беше я канил на ресторант. Днес й предстоеше да надникне в един бляскав, възхитителен свят.
Момичетата разправяха, че Свинчо бил „арабия“. Значи, ще има разкошна вечеря и музика, ще може да погледа изящно облечени дами и да опита такива лакомства, от които езиците на момичетата се връзват, когато се мъчат да ги назоват. И несъмнено той ще я покани още веднъж.
1
Хорейшо Хърбърт Кичънър (1850–1916) — английски генерал, прочул се при колонизаторските походи в Африка и особено при завладяването на Хартум в 1893 г. — Б.пр.
3
Бенвевуто Челини (1500–1571) — италиански скулптор, чиято автобиография е била много популярно четиво в САЩ в края на миналия век. — Б.пр.