Едва сега осъзнавам, че съм донесъл звяр в стаята си.
Болят ме главата и вратът. Спах на дивана. Адски рано сутринта е, още не е съмнало. А на леглото няма нищо. Всичко е било точно това: фантазии, на които дневната светлина не понася.
Само дето одеялото е на кълбо на пода до леглото. А откъм банята се носи едва доловим звук.
Ставам и бавно поемам към вратата ѝ, тихо, колкото мога, на процеждащата се през прозореца светлина от уличните лампи. В мрака съзирам дребни, черни, кокалести задни части, задни лапи, потрепваща опашка с пискюл, и разбирам. Пие вода от тоалетната чиния. Пронизва ме острата смрад на хвойнови плодчета. После забелязвам жълтеникава локва върху ментово зелените плочки на пода. Естествено.
Спряло е да сърба и усеща присъствието ми, вдига предната част на тялото си от тоалетната чиния тъй бързо, че дори не съумявам да доловя движението както трябва. От физиономията му капе вода. Опитвам се да си докажа, че е съвсем чиста, съвършено годна за пиене, полагам усилия да си припомня кога за последно съм завъртял четката и съм сложил тоалетно пате.
Очите на трола все още изглеждат матови, няма вид на здрав, а катраненочерната му козина е тъжно лишена от блясък. Отдръпвам се от вратата на банята и той се промъква покрай мен към гостната точно като животно без алтернативен маршрут: преструващо се донякъде на безгрижно, ana бързо и съвършено бдително. Пристъпва на два крака с гъвкава мекота, по начин, различен от човешкия: леко приведен, понапрегнатите предни лапи висят от двете страни на тялото, ах - ей така, на пръсти, подобно на балерина. Проследявам го с поглед как скача на леглото ми като котка, като изключим скоростта - сякаш гравитацията не съществува, свива се на кълбо и пак потъва в сън.
Вземам от кухнята паница за мюсли, наливам вода и я отнасям до леглото. Сетне отивам да забърша пода в банята, макар да ме цепи главата.
Какво, по дяволите, ядат троловете?
Влизам в кабинета. Оставям вратата открехната и събуждам компютъра, отварям Навигатор и въвеждам в търсачката думата TPOЛ.
HTTP://WWW.SUOMENLUENTO.FI[2]
ТРОЛ 1. ТРОЛ (OCT. ХИЙСИ, ДЯВОЛ), Felipithecus trollius. Семейство КОТЕШКИМАЙМУНИ (Felipithecidae).
Панскандинавски вид хищници, наблюдавани единствено на север от Балтийско море и в Западна Русия. Изчезнал напълно от Централна Европа поради изсичането на горите, но съдейки по митовете и историческите източници, през Средновековието все още е бил сравнително разпространен. Официално открит и научно класифициран едва през 1907 г., допреди това предполагаемо митично създание, срещано в приказките и фолклора.
Тегло на зрял мъжки индивид: 50-75 кг., височина в изправен стоеж около 170-190 см. Стъпалоходно с дълги крайници, чиито движения все пак носят много от чертите на дигитиградните екземпляри. Върви изправен на два крака. На задните лапи по четири, на предните - по пет пръста с дълги нокти, включително подобен на палец захващащ пръст. Опашка дълга, с пискюл в края. Език грапав. Очи червеникаво-жълтеещи, зеница издължена. Обичаен цвят наситено черен. Козина гъста, гладка, у мъжките обилна черна грива в областта на главата. Активен изключително нощем. Основна храна дребен дивеч, леш, птичи гнезда и пиленца. Хибернира. Малките вероятно биват зачевани през есента, преди зимния сън, а женската ражда по едно- две през пролетта или ранното лято. Все пак за навиците на този особено странящ от хората хищник има съвсем оскъдни научно проверени факти. Изключително рядък, предполага се, че във Финландия са налични около 400 екземпляра. Класифициран като застрашен.
АНГЕЛА
От това не се чувствам по-осведомен и на йота. Избирам следващия линк в търсачката.
WWW://NETTIZOO.FI/~NISAKKAAT/PETOELAIMET[3]
Първоначално троловете са били погрешно смятани за близки родственици на хоминидите поради външния им вид, който до голяма степен наподобява този на човек или маймуна, макар по-точни изследвания действително да са доказали, че се касае за конвергенция. Тролът е бил причисляван към приматите и поради погрешното тълкувание неговото официално название най-напред е станало „северна пещерна маймуна“, на латински Troglodytas borealis. По- късно е установено, че видът принадлежи към съвършено независимо семейство хищници Felipithecidae, но препратките към маймуните запазват за известно време наименованието Felipithecus troglodytas. Латинското име на вида, установено с научна точност и отдаващо почит на фолклора, понастоящем е Felipithecus trollius. Интересна подробност около наименованието на трола е мнението на престижното сдружение Societas pro Fauna et Flora, което предлага - облягайки се на митологическото наследство и демоническа- та представа - за име на вида Felipithecus satanus. Известно е само едно друго животно от семейство Felipithecidae освен вида trollius: индонезийската, вече почти напълно изчезнала жълта котешка маймуна (Felipithecus flavus), обитател на средните етажи на дъждовните гори, приблизително с размерите на рис. На базата на открити вкаменелости се предполага, че общият за видовете предшественик е обитавал Югоизточна Азия.