Тя кимна и освободи ръцете си.
— Нямаш нищо общо с жената, която назначих за своя асистентка — погледна я е любопитство той.
— Това беше в Токио — поклати глава тя, стана и започна да прибира посудата. Тук е Сайгон и виетнамската ми кръв казва думата си…
— Каза, че баща ти е виетнамец… Жив ли е?
Тя сложи вода за чай, взе един нож и се зае да бели плодове.
— Жив е — отвърна. — Занимава се е политика, макар че тук това понятие звучи малко странно. Виетнамските политици гледат накъде духа вятърът, предлагат услугите си на онзи, който плаща най-добре. Идейните им убеждения са без никакво значение. Всичко това прави понятието „политик“ твърде разтегливо и твърде далеч от общоприетия му смисъл… — Вдигна глава, в погледа й имаше нещо особено: — Баща ми е работил за различни хора, бих казала, че оцелява и просперира благодарение на пъргавината си…
— Чрез него ли държиш в подчинение Ван Киет?
— Отчасти — кимна тя, пръстите й майсторски обелиха един сочен лонган1. — Но и сама имам известно влияние…
— То достатъчно ли е, за да ми кажеш нещо за жената, с която бях?
— За Бей? Разбира се. Известна е като представител на един от големите трафиканти на оръжие…
— На мен каза, че е независим посредник.
— Това е Виетнам — засмя се Сейко. — Никоя жена не може да изпълнява подобна роля.
— Но по всичко личи, че ти можеш…
— Никога не съм казала, че съм независима. Това не би било възможно дори при всичките връзки и влияние на баща ми… — обели една ябълка, наряза я на парчета и я подреди в чиния заедно с лонгана и два едри банана, разрязани по дължина. — Тук жените нямат самостоятелност. Дори когато си спечелят някакво уважение, то е нетрайно и им се признава с открито неудоволствие…
— Значи ти имаш двама работодатели: „Сато Интернешънъл“ и…
Сейко постави чинията в средата на масата и седна на мястото си.
— Работя за човек на име Шидаре, който има разностранни интереси във Виетнам.
— Шидаре? — вдигна вежди Никълъс. — Значи не е виетнамец?
— Малцина от влиятелните хора в тази страна са виетнамци — сви рамене Сейко. — Открай време е така. Думата на виетнамците никога не е имала особена тежест, попадаме в полезрението на международната политика единствено благодарение на важното си геополитическо положение. В продължение на десетки години сме пионки в една игра, която нито си представяме, нито разбираме…
— В думите ти има горчивина…
— Така ли? — вдигна глава тя, пръстите й замислено опипваха парченце лонган. — Съвременната история на Виетнам съдържа само едно събитие, което заслужава да бъде отбелязано. А то е, че страната е обект на непрекъснати агресии от различни външни сили. Културата ни е унищожена. Слушаме френска музика, ядем китайска храна, умираме да се правим на американци. Какво очакваш да изразяват думите ми?
— Не зная — въздъхна Никълъс. — Честно казано, нямам ясен поглед върху тукашната ситуация.
— Предполагам, че аз я усещам по-добре просто защото съм половин японка и от Токио нещата изглеждат съвсем други…
— Сейко, не мога да си позволя лукса да те оставя на поста ти. Работата за две компании едновременно носи сериозни опасности за сигурността… — Да не говорим, че в Токио съществуват сериозни подозрения относно ролята ти в цялата бъркотия около незаконното производство на компютърния фалшификат, добави мислено той. Много хора са убедени, че именно ти си помогнала на Масамото Гоей — един от ръководителите на проекта „Чи“, да прехвърли част от невронните платки на Винсънт Тин… Тук, в Сайгон някак по-лесно можеше да обърне гръб на всичко, което Сейко беше вършила в Токио.
— Значи ще ме уволниш?
— Само ако ме принудиш — поклати глава той. Какъв смисъл има да я отстранява? Предпочиташе да разбере дали е искрена, за кого всъщност работи… Затова трябваше на всяка цена да остави впечатление, че продължава да й вярва. В противен случай едва ли някога ще научи истината за тази жена. — Ще трябва да избереш един от постовете, които заемаш в момента…
— Не искам да напускам теб и „Сато“ — импулсивно отвърна тя. — Но аз се нуждая… по-скоро ние се нуждаем от известно покровителство… Сутринта сам се убеди колко е важно това… А когато се върнем в Токио, моментално прекъсвам всякакви странични контакти. Това устройва ли те?
— Само в случай, че намеря подходящ човек за управлението на тукашния филиал на „Сато-Томкин“ — поклати глава Никълъс. — Не забравяй, че Нанги те изпрати в Сайгон на мястото на Винсънт Тин…
— Съгласна съм — кимна Сейко.
1
Костилков плод, поробен на праскова, расте в Китай и югоизточните части на Азия. — Б.пр.