Горе в стаята Кроукър си поръча вечеря по телефона, свали мокрото сако и разтърка косата си с кърпа. После се настани зад бюрото, отвори коженото тефтерче и се залови за работа.
По време на службата си в армията беше усвоил доста от тънкостите на криптографията. Беше убеден, че тук не става въпрос за шпионаж и това го караше да вярва, че шифрите няма да се окажат прекалено сложни. Реши да следва пътя на логиката, т.е. да търси кодова буква или цифра, която е лесна за запомняне и подмяна.
Веднага му направи впечатление, че цифрата 9 се повтаря на няколко поредни страници. Във всеки един от тези случаи пред нея имаше група от пет букви. Зае се със заместването, използвайки трите най-често срещани съчетания. Така го бяха учили.
Храната дойде, тъкмо когато привършваше комбинациите, без никакъв успех. Протегна се и пристъпи към прозореца. Дъждът продължаваше да се сипе над нощния Вашингтон. В едната си ръка държеше сандвич с пиле, в другата — отворена бутилка бира. Наближаваше полунощ. Някъде сред милиардите светлинки беше Маргарет, потънала в поверителен разговор с красивата блондинка. Беше почти убеден, че двете са в компанията на сенатора Дидалъс и обсъждат въпроси от жизненоважно значение. После тръсна глава и си наложи да мисли трезво. Маргарет беше пристигнала в „Моникърс“ с една от лимузините на Дидалъс. Всъщност тази кола беше на нейно разположение от момента на кацането й във Вашингтон. Ако двете с приятелката й наистина отиваха при Дидалъс, те спокойно биха използвали именно неговата кола. Но вместо това бяха потеглили от задната уличка със спортния нисан на блондинката…
Нощта беше наистина отвратителна. Единственото хубаво нещо в нея беше фактът, че не е принуден да стои някъде под дъжда и да чака да стане нещо, за което няма дори понятие. Довърши сандвича, пристъпи към бюрото с бира в ръка и насочи поглед към неуспешните си опити за дешифриране. Беше сигурен, че с помощта на третата серия заместители ще успее да открие кодовата дума, но очевидно някъде беше допуснал грешка. Къде? Погледна групираните цифри и букви, без да прави опит дати разчита. Искаше да улови нещо общо в тях, нещо чисто визуално… Дали да не размени местата на „а“ и „е“? Дали да не замести петте съгласни букви в групата с гласни? Да започне с азбуката отпред назад, прибягвайки до последователно заместване?
Чакай, чакай… Седна и взе писалката. Цифрите! Във всяка група участваха по една или две цифри. Сърцето му се разтуптя. Няколко опита и май всичко започна да идва на мястото си. Цифрата е ключ. Онази, която е включена в група с четен брой букви се прибавя към групата с нечетен брой. Например групата ДКЗА отговаря на съюза И3. „А“ е първата буква в азбуката, а цифрата „3“ означава, че трябва да се върви три букви нататък в азбуката, обозначена като кръг. Следователно „А“ идва веднага след „Z“… В случаите, при които групите съдържат две цифри, процедурата беше проста — те трябва да се съберат или по-малката да се извади от по-голямата. И ключът за шифъра беше готов…
Постигнал най-важното, Кроукър търпеливо започна заместването и групирането, което на практика беше превод на обикновен английски език. Това занима ние му отне почти три часа. В крайна сметка получи огромно количество цени и дати за доставка на най-различни видове оръжие. Тук фигурираха и най-съвременните разработки на световния пазар, включително американските изтребители „Ф-15“, свръхзвуковите разузнавателни самолети „SR-71“ компютъризираните огнехвъргачки „Баджър“, бойните хеликоптери „Сиукс“, окомплектовани с ракети въздух-земя „Улвърайн А-322“, руските бомбардировачи „Туполев-22 М“, танкове „Т-72“, противосамолетни ракети „САМ“, мини „Питон-600“, ръчно преносими противотанкови базуки „Дейраел“…
Изтощението го напусна, сърцето му се сви при вида на това разнообразно и модерно оръжие. Износът му извън границите на САЩ беше забранен със специален закон, въпреки това тук ставаше въпрос за огромни количества. От което следва, че „Моргана Инк.“ също е в бизнеса, с който се занимава и „Авалон ЛТД“… И двете компании се занимаваха с незаконна търговия на смърт…
Разтърка очи. Беше разшифровал всичко, с изключение на групите, съдържащи в себе си цифрата 9. Те упорито отказваха да се превърнат в смислени думи и изречения. Очевидно тук деветката не беше кодов ключ, а нещо съвсем друго. Вероятно част от самия шифър. Но какво тогава играе ролята на ключа? Всяка група съдържаше пет букви плюс цифрата.
Хрумна му да разбие цифрата на съставните й части. Започна с три тройки. По този способ първата буква трябваше да бъде „T“. Но втората ставаше „Z“ и смисълът се губеше. Запази буквата „T“ и първата тройка, към тях прибави единица. Получи се „TO“. Дотук добре… Опита с двойка, излизайки от предположението, че при пет букви ще му трябват и същото количество цифри. Не се получи. Прибави тройка, получи „TOT“. Но до девет имаше само две цифри, значи и това не става. Три плюс едно плюс пет… Сборът е девет. Може би…