— Кой е Питър? — Не си спомнях за човек с това име сред почитателите й.
Погледна ме, сякаш току-що бе чула най-абсурдния въпрос.
— Как кой е, Сира, за бога! Питър е мъжът ми.
По думите на Розалинда, Питър Фокс възнамерявал да пристигне в Танжер с кораб на компанията Р&О79 и да прекара известно време с жена си и сина си, след като пет години почти не се бе интересувал от тях. Още живеел в Калкута, но решил да навести Запада и да проучи възможностите да напусне окончателно имперска Индия, която ставала все по-несигурна заради движението за независимост на местните жители. И какъв по-добър шанс да прецени възможностите за евентуално преместване от събирането на семейството в новия свят на жена му.
— И ще остане тук, в дома ти? — попитах аз недоверчиво.
Тя запали цигара и докато вдишваше жадно дима, кимна енергично.
— Разбира се. Той ми е мъж, има пълното право.
— Но аз мислех, че сте разделени…
— Фактически — да. По закон — не.
— Никога ли не си мислила да се разведеш?
— Милион пъти. Но той отказва.
Тогава тя ми разказа историята на тази странна връзка и аз открих една далеч по-уязвима и крехка Розалинда. По-реална и по-близка до земните тегоби на обикновените хора.
— Омъжих се на шестнайсет години. Тогава той беше на трийсет и четири. Бях прекарала пет години в пансион в Англия. Когато напусках Индия, бях още дете, а се върнах вече девойка, почти на възраст за женене; бях жадна за живот и решена да не пропусна нищо от безкрайните празненства в колониална Калкута. Още на първото се запознах с Питър, който беше приятел на баща ми. Стори ми се най-привлекателният мъж, когото някога съм познавала. Разбира се, познавах малко, да не кажа нито един мъж дотогава. Беше забавен, готов на най-невъобразими авантюри и способен да съживи всяка компания, но в същото време бе зрял и опитен мъж.
Произхождаше от аристократично английско семейство, установило се в Индия от три поколения насам. Влюбих се като глупачка, или поне така мислех. Пет месеца по-късно бяхме женени. Настанихме се във великолепна къща с конюшни, тенис кортове и четиринайсет стаи за прислугата; имахме дори четири момчета индийчета, облечени с униформи, за да събират топките, ако ни хрумне да изиграем една игра, представяш ли си? Бяхме непрекъснато в движение: обожавах да танцувам и да яздя и бях толкова сръчна с пушката, колкото със стиковете за голф. Живеехме в непрестанна въртележка от празненства и приеми. Освен това се роди Джони. Създадохме си един идиличен свят в друг също така красив свят. Доста по-късно осъзнах колко крехка е основата, върху която се крепи всичко.
Прекъсна монолога си и се загледа пред себе си, сякаш размишляваше. После угаси цигарата си в пепелника и продължи:
— Няколко месеца след като родих, започнах да усещам болки в стомаха. Прегледаха ме и в началото ми казаха, че няма причина за безпокойство, че неразположението ми е част от естествените здравословни проблеми, свойствени за чужденците в тропическия климат. Състоянието ми обаче се влошаваше. Болките се засилиха, вдигах температура всеки ден. Решиха да ме оперират. Не откриха нищо нередно, но състоянието ми не се подобри. Чувствах се все по-зле, поради което четири месеца по-късно отново ме подложиха на обстойни изследвания и най-сетне ми поставиха диагноза: говежда туберкулоза в една от най-агресивните й форми. Бях се заразила от млякото на кравата, която купихме, след като се роди Джони, за да има прясно мляко за възстановяването ми. Животното се бе разболяло и умряло преди време, но ветеринарят не намери нищо обезпокоително, когато го прегледа тогава, както и лекарите не успяха да открият нищо в мен, защото говеждата туберкулоза много трудно се диагностицира. Но се образуват туберкули, нещо като възли, подутини в червото, които го притискат.
— И?
— И се превръщаш в хронично болен.
— И?
— И всяка сутрин, когато отвориш очи, благодариш на Бога, че те е дарил с още един ден живот.
Опитах да скрия недоумението си зад още един въпрос:
— Как реагира мъжът ти?
— О, страхотно! — каза тя саркастично. — Лекарите, които ме прегледаха, ме посъветваха да се върна в Англия. Смятаха, макар и без особен оптимизъм, че може би в някоя болница биха могли да ми помогнат. И Питър беше напълно съгласен с тях.
— Вероятно е мислел за теб…
Ироничен смях прекъсна думите ми.
79
Peninsular and Oriental Steam Navigation Company — британска транспортна компания. — Б.р.