— Винаги съм искал да разбера как и защо е умрял.
— Успяхте ли?
— Не. Единствените, които се завърнаха от Ако, бяха Скроуп и покровителстваният от него Клейпоул, а те не можаха да ми кажат кой знае какво.
— Но вие сте имали своите подозрения?
— Реджиналд беше мой брат и аз го обичах. Исках да знам как са минали последните му дни, но не успях да науча нищо.
— Въпреки всичките ви усилия?
— Е, дочух разни слухове.
— Какви по-точно?
— Откъслечни сведения за падането на крепостта на тамплиерите — последната християнска твърдина в Ако, щурмувана от сарацините. Чух, че бранителите й са се пръснали и всеки се е спасявал поотделно. Говори се, че хората постъпвали много егоистично в паниката си, но нищо конкретно, сър Хю.
— Защо тайнственият ви посетител се е нарекъл Нощна сянка? — попита Корбет. — И защо е дошъл при вас?
— Нямам никаква представа, сър Хю. Името звучи злокобно. Подозирам, че гостът ми е искал да сплаши лорд Скроуп.
— А лорд Скроуп хареса ли стенописа, който Свободните братя нарисуваха в църквата?
— Вече ви казах. Призна, че картината има известни качества. Рядко се случваше Скроуп да похвали нещо.
— Вие разгледахте ли подробно стенописа?
— Разбира се!
— Разгледайте го отново — промърмори Корбет. — Дали наистина изобразява Падането на Вавилон, или нещо друго?
— Какво например?
— Не знам — усмихна се Корбет, — но забелязах, че не отразява съвсем точно Откровението на свети Йоан Богослов.
— Разбирам, сър Хю.
— А какво можете да ми кажете за църковните регистри, които Клейпоул така усилено търси?
Отец Томас избухна в смях.
— О, сигурен съм, че мастър Клейпоул много би искал да се добере до тях — заяви свещеникът, — но дори да бяха тук, съмнявам се, че биха му послужили като доказателство. Той е незаконороден, копеле на Скроуп. Каквото и да си мисли кметът обаче, регистрите не са у мен.
— Къде са тогава?
— А вие как мислите, сър Хю? Аз лично подозирам, че самият лорд Скроуп ги е скрил по някаква своя тайна и ужасна причина.
— Къде бяхте в нощта, когато беше убит лорд Скроуп?
— Молех се над труповете на убитите в Мисълам. Не харесвах лорд Скроуп, но не съм го убил. Знам какви въпроси сте задавали на свидетелите преди мен — питали сте ги за предупрежденията, отправени към Скроуп, за крадеца Льо Риш и за нападението над Свободните братя. Сър Хю, вече сме говорили за всичко това. Нямам какво да добавя.
Глава единадесета
Заповед за задържането на Джон льо Риш… човек с лоша репутация, виновен за множество престъпления, извършени в Бедфордшър.
След като отец Томас излезе, в залата въведоха домина Маргарет и мастър Бенедикт. Корбет беше сметнал, че е най-добре да ги разпита заедно. Кралският пратеник се престори на глух, когато Ранулф прошепна на Чансън, че новите двама свидетели са като дупе и гащи — забележка, която определено би потресла игуменката и нейния капелан, ако я бяха чули. Свидетелите положиха клетва и заеха местата си. Домина Маргарет въобще не спомена духовния им сан и привилегиите, които им осигуряваше Църквата. Вместо това благодари сърдечно на Корбет, че ги е приел заедно, тъй като мастър Бенедикт не се чувствал добре. Кралският пратеник с готовност се съгласи, че така е най-добре. Капеланът беше гладко избръснат и спретнат, но издълженото му младежко лице имаше лош цвят. Очите му бяха хлътнали и около тях се виждаха тъмни сенки. Изглеждаше недоспал и се държеше за корема, сякаш бе ял нещо развалено. Беше разсеян и често се озърташе, сякаш се боеше, че в тъмните ъгли на приемната се крие някакъв зъл дух.
— Какво повече да ви кажем, сър Хю? — рече домина Маргарет с поруменели страни.
— Ще ми се да съм далеч оттук, кралски служителю — намеси се мастър Бенедикт с дрезгав глас и погледна Корбет право в очите. — Това място е ужасно. Същинска Акелдама — „кръвната нива“46 — цитира Евангелието свещеникът. — Ще ви бъда благодарен, ако ми дадете препоръчителни писма до лорд Дрокенсфорд и до краля.
— Моля ви, сър Хю — застъпи се за капелана си домина Маргарет.
— Ще се погрижа за това, но нека първо да приключим с всичко тук, милейди.
— Не знаем почти нищо — прекъсна го Бенедикт. — В нощта, когато беше убит лорд Скроуп, имах силна треска. Питайте домина Маргарет и слугите, имах треска… — изведнъж свещеникът млъкна. — Толкова много убийства, сър Хю! Кой ли ще бъде следващият?
46
Хаселдема, Aceldama (арамейски), — кръвни нива. Име на място в Йерусалим, което библейската традиция свързва с Иуда. Според Евангелие от Матея (Гл. 27:3–8) нивата била купена с тридесетте сребърника, които Иуда получил за предателството на Иисус и после върнал, и била използвана за погребване на чужденци. Съгласно този източник името на мястото се свързва с пролятата кръв на Христос или с кръвта на погребваните там странници. В Деяния на светите Апостоли (Гл. 1:18–19) пък се казва, че Иуда сам купил нивата с наградата за предателството си и умрял на нея, което предполага, че в името се говори за кръвта на Иуда. — Б.р.