— Защо тук? — попита той. — Защо игуменката не е поканила доктор Ормсби в „Сейнт Фрайдсуайд“, където е щяла да бъде в безопасност?
— Тя каза, че в тази църква се крие някаква тайна — отвърна мастър Бенедикт. — Това ми отговори, когато я помолих да не тръгва. Заяви, че макар да не го е споменала в писмото, в тази църква — той посочи наоколо — се криел ключът към всички загадки в Мисълам. Тук щели да се изяснят обстоятелствата около смъртта на брат й, Сагитариус и най-вече около претенциите на мастър Клейпоул. Не пожела да ми каже нищо повече. Дойдохме тук и се заговорихме пред олтарната преграда. Сутрешната литургия беше отслужена и църквата беше празна. Тогава чух вратата за мъртвите да се отваря. Помислих, че е отец Томас, и се запътих натам, а после чух трите изсвирвания на ловджийския рог. Не виждах нищо. Обзе ме ужас, а после съзрях сянката. Чух как профуча стрела, а после домина Маргарет изпищя. Върнах се при нея и се огледах. Стрелецът беше близо. Носеше наметало, а главата му беше покрита с качулка. Не се различаваше нищо, освен един силует, но лъкът на убиеца проблясваше на светлината. Побягнах! Скрих се зад олтарната преграда и чух втората стрела да се забива в нея. Мислех си, че нападателят ще се приближи към мен, но явно целта му е била домина Маргарет. Настана тишина, а после дойде доктор Ормсби.
Корбет му благодари, мина покрай тялото и се качи по стълбите към главния олтар. Взря се в разпятието, притвори очи и изрецитира няколко стиха от „Вени, Креатор Спиритус“54 „Безсмъртна светлина, Божествена светлина, ела в сърцата на Своите чеда…“ Кралският пратеник отвори очи. Беше време да заложи капана. Тук само си губеше времето. Трябваше да се върне в Мисълам, за да проучи още една възможност. Обърна се и се върна при останалите.
— Довечера — каза той — ви моля да дойдете в имението Мисълам. Ще се съберем в залата, но не за да празнуваме, а за да обсъдим някои въпроси. Призовавам ви в името на Короната. Ако не дойдете, ще бъдете обявени за престъпници. Доктор Ормсби, това се отнася и за вас.
Корбет посочи към трупа на домина Маргарет. Бялата покривка върху лицето й беше подгизнала от кръв.
— Отец Томас, ще ви бъда благодарен, ако се погрижите тялото на игуменката да бъде изнесено оттук. Доктор Ормсби, стрелата трябва да се извади и тялото да се приведе в подобаващ вид, преди да бъде отнесено в „Сейнт Фрайдсуайд“.
След това Корбет благодари на всички присъстващи, направи знак на Ранулф да го последва и излезе от църквата.
Глава четиринадесета
В желанието ни този въпрос да се реши възможно най-бързо ви възлагаме задачата да разпитате под клетва…
Корбет отказа да отговори на въпросите на Ранулф и пътят им към имението Мисълам премина в мълчание.
— Господарю, така и не попитахте присъстващите къде са били по време на убийството на домина Маргарет — не можа да обуздае любопитството си Ранулф. — Нито отец Томас, нито мастър Клейпоул…
— Няма значение къде са били — отвърна загадъчно Корбет. — Важното е това, което предстои да направим, Ранулф — кралският пратеник дръпна юздите на коня си и нежно го потупа по врата. — Доктор Ормсби е много умен човек. Помниш ли какво ни каза? Каза, че ще разрешим всички загадки, ако разберем какво се е случило в Ако преди тринайсет години и на Острова на лебедите в нощта на убийството на лорд Скроуп. Е — пришпори той коня си, — проучихме историята за Ако и разбрахме всичко, което можахме, за действителните събития там. Сега е време да се върнем на Острова на лебедите. Когато пристигнем в имението, намери Пениуорт. Кажи му, че лодката му ни трябва, а ти, Ранулф, донеси дълъг прът. Ще накарам Пениуорт да те разходи из езерото. Онази нощ някой го е прекосил. Не е използвал лодка, няма мост, а както каза брат Грациан, освен описаното в Евангелието няма друг случай човек да ходи по вода. Въпреки това убиецът е преминал през езерото и аз възнамерявам да разбера как го е направил!
Новината за жестокото убийство на домина Маргарет беше предизвикала смут сред обитателите на имението. Когато Корбет и Ранулф се върнаха там, завариха слугите да си шушукат, скупчени на групички. Лейди Хауиса слезе да ги посрещне, а по лицето й си личеше, че е потресена от събитията. Корбет взе ръцете й в своите и нежно ги целуна.
54
Veni Creator Spiritus (лат.) — Ела, Дух Творящи. Католически химн, посветен на Светия Дух, който се пее на вечерната служба и на службата в три часа на Петдесетница и по други поводи (например при влизането на кардиналите в Сикстинската капела за избор на нов папа). Смята се, че е създаден от Рабан Мавър през 9 в. — Б.р.