Читать онлайн "Новите български демони" автора Рот Юрген - RuLit - Страница 18

 
...
 
     



Выбрать главу
Загрузка...

Затова пък с много гордост Борисов разказа, че фондацията „Ханс Зайдел“ от Федералната република много му помагала. Самият той в миналото бе заявил убеждението си, че баварският Християнсоциален съюз е „стратегически партньор“29. Борисов твърди, че много политически семинари на ГЕРБ се финансират от „Ханс Зайдел“ — фондация на федералния ХСС. Факт е, че фондацията се стреми с всички средства да подпомага демократични личности и да подкрепя движения, които по мнението на нейните членове ускоряват процеса на демократизация. „През март и април 2007 г. ГЕРБ организира с подкрепата на фондация «Ханс Зайдел» много семинари и кръгли маси на важни обществено-политически теми, на които бяха обсъдени и разработени стратегиите и изборните послания на ГЕРБ. Трите най-важни акцента в предизборната програма на ГЕРБ са провеждането на безкомпромисна антикорупционна политика, завършването на децентрализацията и стимулирането на икономиката“30.

И как след всички тези суперлативи да обясним факта, че в партията на кмета Борисов членуват и служители на старата Държавна сигурност? Константин Тилев например, градски съветник и известен журналист по време на комунистическата власт, е работил както за полицията, така и за разузнаването на Държавна сигурност. За него това никога не е било проблем. Явно не пречи и на Бойко Борисов, който в началото на февруари 2008 г. отказа да отстрани Константин Тилев от Градския съвет.

Българското всекидневие — информация или дезинформация

Първият признак за морален упадък е прокуждането на истината.

Монтен, „Есета“

Една от основните констатации, която мога да направя за България, е, че всяко нещо, което звучи като истина, в един момент може да се окаже пълна инсинуация, лъжа или опит за манипулация. Дезинформацията сякаш естествено се е вкоренила в политическото всекидневие на тази малка страна. Поради това всеки опит за изграждане на доверие е обречен на провал. Дори и когато се говори въз основа на документи, това далеч не означава, че те не са изфабрикувани, за да се постигне определена политическа цел — най-често, за да се дискредитира противникът. На Балканите е така, отговарят ми, когато, загубил ориентация, питам защо е толкова трудно да получиш коректни факти, които да не са манипулирани по един или друг начин.

Типичен пример, подкрепящ твърденията ми, са парламентарните избори през 2001 г. Месеци преди тях Елена Костова, съпругата на тогавашния министър-председател Иван Костов, бе обвинена, че депозирала в банки в Западна Европа суми в размер на милиони. По онова време тя беше президент на фондацията с многообещаващото име „Бъдеще за България“. Целта на тази фондация бе „духовното и интелектуалното развитие на българския характер“, възпитание на младежта „в духа на хуманизма“ и подкрепа при „въвеждането на демократичните ценности в България“. Звучи страхотно. Но за същата тази фондация се носеха какви ли не слухове. В нея се наливали пари от тъмни канали. Великодушен дарител бил между другото Григорий Лучански и неговият крайно „тъмен“ концерн „Нордекс“. Политици от опозицията дори изказваха подозрения, че „Бъдеще за България“ пере пари на руската мафия.

През декември 1999 г. съпругът на Елена Костова трябваше да уволни немалко от своите министри заради несправяне със служебните задължения и съмнително поведение. Вестник „Труд“ дори нарече правителството на Костов „клептокрация“. През лятото на 2001 г, малко преди решаващите парламентарни избори, чрез мои познати, които бяха пристигнали от София, получих уличаващи документи. Трябвало да ги публикувам колкото е възможно по-бързо. Това, което ми показаха, потвърждаваше в някаква степен обвиненията срещу семейство Костови. Сред документите имаше и две бележки от „Дойче банк“. Едната от сметките с номер 1101221504 принадлежеше на Елена Костова, съпруга на министър-председателя. Другата сметка с номер 12030005101 беше на името на Анелия Атанасова, съпруга на Атанас Атанасов, шеф на Националната служба за сигурност. По онова време на извлечението от сметката на Елена Костова беше записана сумата от 25 милиона щатски долара, а на това на Анелия Атанасова — 7 милиона долара! Невъобразимо големи суми за българските мащаби. Те са били преведени на 23 януари 2000 г. (Костова) и на 19 януари 2000 г. (Атанасова) от Германия в САЩ по сметки на „Банк ъв Америка“. И в двата случая като основание за изплащането бяха посочени „стопански договори“.

вернуться

29

Der Spiegel, 18 Dezember 2006.

вернуться

30

Hans-Seidel-Stiftung, Institut für Internationale Begegnung und Zusammenarbeit, April, 2007.

     

 

2011 - 2018