Всъщност купуването на гласове в регионите, в които господства Ахмед Доган, не е нищо ново. Още през 2005 г. в. „Дневник“ съобщи, че депутатът Фахри заявил във Варна: „Ние купуваме гласовете на 2500 роми в Дългопол, 1800 в Долен чифлик, повече от 500 в Каменар и Игнатиево и 100 000 в съседна Турция“66.
Един от малкото европейски политици, които реагираха на тези нечувани изявления, беше баварският министър по европейските въпроси Маркус Зьодер. „Така нареченото купуване на гласове и на постове, за да се стигне до парите от ЕС, е истински скандал, удар за Европа“67. Ето защо той настоя за блокиране на финансовите средства за България и обоснова това искане с актуалното законодателство в ЕС, според което санкции се налагат при наличието дори и само на подозрение за злоупотреби. Но искането му не бе чуто. А Ахмед Доган продължи да се хвали, че е купил „гласовете на миньорите на Ковачки за по пет евро“. През 2005 г. държавен фонд „Земеделие“ попадна в ръцете му и беше достатъчно да направи своя партньор Димитър Тадаръков изпълнителен директор68. Според интернет агенцията „Медиапул“ още по време на приватизацията на държавния земеделски фонд Тадаръков е замесен в скандали. Освен това партньорът на Доган привлича вниманието и във връзка с фалитите на някои български банки. Ако съдим по трудовата му биография, той няма никакъв опит в земеделието, но „затова пък има опит в това, как да смуче пари от единадесет държавни фирми, което му осигури възможността да стане ковчежник на партията на Доган“, както отбелязва „Медиапул“.
Ахмед Доган веднъж сам се окачестви като „недосегаем“ и досегашните събития доказват, че е прав. Пред студенти и в присъствието на журналисти той каза: „Трябва да се пазите. Мислете за утре, не за днес. Аз съм добър пример. Идвам от едно малко село, а сега съм богат човек. Аз съм политик. Аз съм бизнесмен“69. А на въпроса, как вижда бъдещето си, той отговори: „София не ми е достатъчна. Нуждая се от Брюксел, искам да правя политика за 500 милиона души“70.
Доста амбициозно! Ахмед Доган не страда от мания за величие без основание. В действителност той може да разполага с петте милиарда евро от структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС чрез доверениците си в управляваните от ДПС министерства на земеделието, околната среда и бедствията и авариите. И ако съдим по досегашния му опит, със сигурност няма да има проблем да използва тези фондове преди всичко в своя собствена и на своята партия полза. Все пак днес 14 заместник-министри са от ДПС. Негови приятели заемат постове в държавни агенции и холдинги, в Държавния резерв, в изпълнителната агенция „Пътища“, в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в Националната електрическа компания и в „Булгартабак“. При едно посещение на кмет от Черноморския регион Доган доста откровено и прямо обясни какво е разбирането му за демократична политика: „Ако кметът не е бизнесмен и не знае как да превърне удобните случаи в търговска стока, нека да дойде при мен и аз ще му покажа как се прави това. Защото екологията е твърде важна, за да я оставим на еколозите. Екологията е много ефикасен инструмент за правене на пари“71.
И българските природозащитници бързо разбраха какво означава да се остави екологията на икономистите. Те наричат Ахмед Доган „кръстника“ на българската дървена мафия, който е отговорен за многобройни горски пожари в страната, а също и за многото пожарникари, загинали в борбата със стихията. Той, или по-скоро неговите приятели и покровители, притежават по данни на природозащитниците над 300 хотела, които са построени полулегално или в близост до защитени местности. В интернет може да се прочетат изказвания на еколози: „Неговият министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров не предприема нищо срещу мафията, която съсипва защитени местности. Тя дори променя статута им, за да може да ги прехвърли на инвеститори, проявяващи интерес“. И не става въпрос само за защитени територии в планините, а и за такива по Черноморието. Камен Костадинов, депутат в парламента по волята на Доган, беше един от главните противници на Закона за Черноморското крайбрежие.
Един от най-добрите познавачи на задкулисните игри на Ахмед Доган е бившият посланик и политически анализатор Клаус Шрамайер. Ето как преценява председателя на ДПС той: „С неговата политическа ловкост, с неговата гъвкавост, за да не кажем с неговия опортюнизъм, Доган успя не само да направи «обществено приемливо» турското малцинство, на което етническите българи гледат със смесени чувства, но и от промяната насам да играе решаваща роля при определяне съдбините на България. Някои го смятат за единствения истински политик в България. Във всеки случай досега той има голям успех, винаги от него зависи накъде ще се наклонят везните и получава съответните облаги от това. Враговете му наричат партията му «Движение за пари и свободи»“.