Българските ми читатели може би в този момент биха възкликнали „Дотук нищо ново“. Защото извличането на икономически облаги от политическа дейност явно вече се възприема като съвсем нормално явление.
Как определени партии събират пари, ми разказа един висш офицер от полицията: „Истината е тази: има две партии — БСП и ДПС, — които разполагат със собствен т.нар. обръч от фирми (всъщност това е израз на самия Доган). Тези фирми работят предимно в сивия сектор и са под закрилата на двете партии. В момента цялата контрабанда се контролира от БСП. Имам предвид горива, спиртни напитки, цигари. Те държат сивата икономика. ДПС от своя страна контролира Министерството на земеделието и чрез него дърводобива, износа на дървен материал в чужбина. В повечето случаи той е нелегален и плащането не става по банков път, а в брой по автобусни шофьори, които прекарват парите през границата. Разследвали сме вече такива случаи. С помощта на консултантски фирми се създават проекти, като 25 % от стойността на всеки проект е предвидена за подкуп, за да бъде той одобрен“.
Но кой всъщност е Доган и от какво живее? В едно телевизионно предаване през 2005 г. го попитаха: „Обещахте да ни разкажете как се финансира вашата партия. Никой не говори за това“. Доган наприказва чудновати неща: „Вижте. В целия свят, от Америка до Япония, всяка партия си има обръч от фирми. Ако мислите, че моите способности по някакъв начин отстъпват на тези на един банкер, тогава нямате реална представа за способностите на един политик. През последните 15 години почти половината от всички бизнесмени над средното ниво са такива благодарение на моето съдействие или поне на моята благосклонна усмивка“. Тук той направи пауза, преди да поясни изказването си: „Ако искате ще ви го кажа по друг начин. Винаги е имало фирми, които подкрепят една или друга партия. Просто е. Дори много просто: има строителни проекти — кой ще получи поръчката; има подизпълнители — кой ще ги консултира и така нататък“. А на въпроса на смаяния водещ, защо прави тези признания, Доган отговори: „Защото имам смелостта за това“. И тези изявления никак не му навредиха. Напротив. Те донесоха на неговата партия добри резултати на изборите и три министерски кресла.
Официално днес Доган е само депутат и не заема министерски пост. Рядко обаче може да бъде забелязан в пленарната зала. „Сред обществото се носят слухове за приказния лукс в двореца на Доган, който се намира в Бояна, един от най-скъпите квартали на София. През април 2007 г. той обяви, че планира големи инвестиции в Девин не за да провежда водолечение, а защото спа туризмът има голямо бъдеще. А в данъчните му декларации от години не може да се намери нищо друго освен един апартамент. И официалните данни в търговския регистър също не говорят за евентуално участие на Доган в каквито и да било фирми“, твърди вестник „Виртшафтсблат“.
Ахмед Демир Доган е роден на 29 март 1954 г. в село Пчеларово, близо до Добрич. През 1981 г. завършва философия в Софийския университет, след което се занимава с научна работа в различни институти. Заради участието си в съпротивата срещу преследването на турците („възродителния процес“) след 1986 г. неколкократно е осъждан. Съпротивата на турците срещу започналата през 1984 г. кампания за асимилирането им и последвалото по-късно масово изселване на българомохамеданите в Турция, са едни от причините за свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Тази кампания сериозно навреди на външнополитическата репутация на страната и икономически отслаби България. В края на 1989 г. Доган е амнистиран и на 4 януари 1990 г. основава във Варна ДПС — като приемна организация на създаденото още през 1985 г. в нелегалност Турско националноосвободително движение. Населението и партиите гледат с голямо недоверие на новата формация, защото съществуват опасения, че тя ще постави искания за автономия и — предвид географската близост на българомохамеданските селища с Турция — ще застраши целостта на държавата.
При това след влизането в сила на Конституцията от 12 юли 1991 г. ДПС е партия, която по силата на член 11 (4) е напълно противоконституционна. Тогава Конституционният съд с решение от 21 април 1992 г. на политическо основание72 отрече етническото естество на партията, а с това и нейната противоконституционност. От основаването на ДПС насам Доган без прекъсване е председател, депутат и шеф на парламентарната група на партията, както и директор на партийния вестник „Права и свободи“. Той има неограничена власт в своята партия, в която е наложил абсолютна дисциплина. Вътрешнопартийна демокрация като че ли за Доган е чужда дума73. Той не обосновава решенията си, дори и когато сваля министри — както през март 2005 г., когато във връзка с кризата в „Булгартабак“ детронира „своите“ двама министри: Мехмед Дикме и Недждет Моллов. Той управлява най-вече — и подобно на Симеон Сакскобургготски — с мълчание.
72
Съдът се позовава само на устава и програмата на ДПС, а не на етническата принадлежност на членовете и на политиката на партията — бел.авт.
73
Минчев, О. ДПС упражнява тотален контрол над своите избиратели, в. „Монитор“, 28 август 2005 г.