През 1979 г. тогава все още младият съдия-следовател Карло Палермо от италианския град Тренто води следствие срещу международна мрежа за контрабанда и незаконна търговия, в която участват 200 души. Според сведенията му оръжия, финансирани с пари от дрога, се пренасят през Италия, Югославия, България и Турция в Близкия и Средния изток. По същия път обратно се връщат наркотици за Запада. Главна роля в тази история играе известното с лошата си репутация държавно предприятие „Кинтекс“ и някой си Бекир Челенк, който е в тясно сътрудничество с турската мафия. Според следствените материали София е възлова точка по трасето на наркотиците от Сирия през Турция за Западна Европа. Следователите, занимаващи се с трафика на дрога, в началото на 80-те години наричат кафене „Берлин“ и хотел „Витоша“ (сега „Кемпински Зографски“) централни логистични центрове за международните търговци на наркотици, винаги контролирани и наблюдавани от Държавна сигурност. Понякога в играта влизат и западни разузнавателни служби. „Изпраните с помощта на «Кинтекс» пари от наркотици се реинвестираха в закупуване на оръжие, което се товареше на кораби в черноморските пристанища Варна и Бургас. Към сделките с наркотици срещу оръжие проявяваха интерес най-вече страни с ограничен валутен резерв и финансово бедни партизански движения“78. Най-накрая съдия-следователят Карло Палермо установява, че не само източни и западни тайни служби имат пръст в мръсната игра, а високопоставени италиански политици също извличат печалби от нея. По онова време Студената война е в разгара си.
Заради своите разследвания Карло Палермо е наказан и преместен в Трапани — Сицилия. На 2 април 1985 г. срещу него е извършен атентат. Той успява да се отърве с леки наранявания, но при инцидента загиват трима невинни граждани. Това е достатъчно, за да бъде напълно обезкуражен, и той напуска поста си.
Българското държавно предприятие „Кинтекс“ обаче, както твърдят италианските служби за сигурност, и след края на Студената война продължава да участва в същите престъпни сделки с наркотици и оръжие. Доказателство за това е фактът, че през есента на 1992 г. „Кинтекс“ доставя руско оръжие за Босна, Херцеговина и Хърватска — общо 25 тона. Един от особено добрите клиенти на „Кинтекс“ по онова време е сириецът Монзер ал Касар. Според полицейски сведения той е един от най-могъщите търговци на оръжие и наркотици в целия свят. Старите другари от Държавна сигурност се намират отново. Както тези от България, така и от бившата ГДР. Документи на Министерството на държавната сигурност доказват, че Монзер ал Касар е в списъка с клиенти на Шалк-Голодковски, отговарящ за валутните постъпления в ГЕСП и Министерството на държавната сигурност. Още през 1988 г. фирмата за търговия с оръжие на Шалк-Голодковски преговаря с Монзер ал Касар за доставка за Южен Йемен на уреди за нощно виждане от продукцията на НАТО. Очевидно Монзер ал Касар е изключително подходящ клиент на организацията „Търговско координиране“ („КоКо“). Той има контакти с клановете от Близкия изток и със сирийските тайни служби, от една страна, и прекрасни делови връзки с европейски търговци на оръжие, и особено с държавните фирми от Източния блок като „Кинтекс“ — от друга. Години преди това Монзер ал Касар е един от постоянните клиенти на „Кинтекс“. Към това се прибавя и фактът, че още през 70 и 80-те години външнотърговските предприятия се налагат като канали, по които държавните пари напускат страната и изчезват завинаги. И въпреки Студената война те изтичат предимно във „вражески“ страни като Англия, Германия, Франция и Австрия79.