Започна да претърсва трите стаи методично и внимателно, всички чекмеджета и шкафове. Завари апартамента точно така, както го беше оставила Глори преди десет дни. Даже мръсните съдове си бяха в умивалника, леглото беше неоправено.
Вниманието му привлякоха мъжкият костюм, който намери в гардероба, и мъжката шапка с инициали „X. Г.“ на вътрешната околожка. В едно от чекмеджетата на скрина имаше пет бели ризи също с инициалите „X. Г.“ върху вътрешната страна на яката и той се почеса по дебелия мазен врат, докато стоеше замислен над находката си.
Дали „X. Г.“ не означаваше „Хари Грийн“? Спомни си думите на Дилейни, че според Глори тя не познавала кой знае колко добре Хари Грийн, но това нищо не значеше. Борг върна ризите в чекмеджето и извади смачкания си пакет цигари. Запали една преди да поднови търсенето.
В кошчето за боклук намери разписание за влаковете, запазило следата от отваряне на раздела „Ню Йорк“. Обедният влак за Ню Йорк беше отбелязан с молив.
Сети се, че Тагарт беше изгубил Глори някъде в района на гарата. Възможно беше тя да го е забелязала и да се е уплашила. Ню Йорк ставаше за скривалище.
Борг остана в апартамента повече от час, но не откри нищо друго, което да представлява интерес, и в крайна сметка си тръгна, като заключи вратата и тежко заслиза към долния етаж.
Забавляваше се. Беше приятна, лека и интересна работа, много по-хубава от това, да се разкарва насам-натам заради Дилейни, или да седи на някое бюро и да слуша скучните лъжи на неговите събирачи на вноските.
Спря пред входа на апартамента на долния етаж и прочете табелката на вратата: „Мис Джоан Голдман“. Килна черната си омазнена шапка назад към тила и заби палец в звънеца.
Отвори му високо, кръглолико момиче, облечено в захабен домашен халат. Борг си помисли, че то е от онези, които биха живели само с една котка за компания, доволни, че и тя все още не ги е напуснала.
— Мис Голдман? — попита той с хрипливия си дрезгав глас.
— Аз съм. Какво има?
— Търся мис Дейн. Изглежда, че не си е у дома.
— Не, не е. Мисля, че е заминала.
— Така ли? Надявах се да я видя. Разбрах, че е близка с Хари Грийн.
Лицето на Джоан Голдман издаде нейното любопитство.
— Грийн ли? Да не искате да кажете Грифин?
— Грийн ли казах? — Борг бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади един зацапан, оръфан от прелистване бележник. — Да, правилно — престори се, че се е консултирал с една празна страница. — Хари Грифин, това е човекът. Познавате ли го?
— Защо? — тросна се момичето. — Кой сте вие? Борг извади от бележника една визитна картичка и я протегна към него.
— „Бюро за експресни разследвания“ — каза той. — Името ми е Борг. „Б“ като бира, „О“ като оранжада, „Р“ като равиоли5 и „Г“ като гулаш — БОРГ.
Имаше случаи, когато се гордееше с чувството си за хумор, което не разсмиваше никого освен него, и този беше един от тях.
Момичето изглеждаше учудено.
— Значи сте детектив?
— Частен детектив — каза Борг. — Може ли да вляза, или предпочитате това течение да ме издуха в болницата за туберкулозни?
— О, да, заповядайте — направи то крачка встрани и го пропусна навътре.
Борг зае позиция с гръб към камината. Беше му приятно. „Хари Грифин…“, помисли си той. Би предпочел да чуе, че името на мъжа бе Хари Грийн, но все едно, от това можеше да излезе нещо.
— Мистър Грифин загазил ли е? — попита момичето и Борг ясно видя, че то изгаряше от любопитство.
— Не е изключено — рече той. Приятелки ли сте с мис Дейн?
— Не помня някога да ми е била приятелка. Ние сме съседки. Поздравяваме се с нея, но не бих казала, че сме приятелки. Тя проблеми ли има?
— Не знам. Този тип Грифин има подход към жените. Мис Дейн имаше ли пари?
— Не ми е известно такова нещо. Някое време беше без работа. По-рано работеше в клуб „Дефъдил“. Това беше преди около година и половина. Но оттогава не се е занимавала с нищо. Не, не бих казала, че има пари.
— Това й е късметът. Грифин се е специализирал в измъкването на пари от жени.
Момичето изглеждаше шокирано.
— Никога не бих допуснала. Сигурен ли сте, че не го бъркате с някой друг?
Очите на Борг се присвиха.
— Мисля, че не. Знаете ли как изглежда този човек?
— Амии, той е висок и красив. С тъмна коса, на около двадесет и осем години. Когато дойде при Глори, облечен в униформа, си казах, че прилича малко на Грегъри Пек.