Джо Холдеман
Няма по-слепи
Всичко започна, когато Клитъс Джеферсън се запита: „Защо всички слепци не са гении?“. Клитъс беше само на тринайсет по онова време, но въпросът бе добър, и той щеше да работи по него в продължение на още четиринайсет години, след което — да промени света завинаги.
Младият Джеферсън беше вундеркинд, самоук, буквално перко без каквато и да е конкуренция. Имаше химически комплект, микроскоп, телескоп и няколко компютъра, някои от които купени с джобни пари. По голямата част от доходите му идваха от преподаване обаче: учеше съучениците си да играят покер.
Дори перковците, даже несравнимите перковци, нито най-изперкалите играчи на покер, можещи да пресмятат диференциални уравнения наум, не са имунизирани срещу стрелите на Купидон и внезапните бури от тестостерон, придружаващи мерника му на тази възраст. Клитъс знаеше, че е грозен и че майка му го облича смешно. Освен това беше нисък и дундест и не можеше да хвърли топка в която и да е посока. Нито едно от тези неща не го притесняваше, докато жлезите му с вътрешна секреция не започнаха да приготвят съединения, нефигуриращи в химическия му комплект.
И така, Клитъс започна да сресва косата си и да носи дрехи, които не си пасваха, точно според модата, ала все още си оставаше нисък, дундест и доста неугледен. И въпреки, че учеше последна година, си беше най-младият в училище — и единственият чернокож, фактор през 1994 във Вирджиния.
Ако любовта проявяваше разум, ако сексуалните импулси се ръководеха от логиката, човек би очаквал от Клитъс, бидейки Клитъс, да оцени ситуацията си и да се насочи в търсене на нещо също толкова непретенциозно. Но, разбира се, той не постъпи така. Той просто зазвъня и задрънча из пачинко1 машината на своето юношество, бивайки отблъскван от пръв поглед от всяка Мери, Джуди, Джени или Вероника в Познатия Космос, като започна от пленителната към красивата, през хубавата към сладката, през обикновената към „страхотната като личност“, додето накрая неустоимата сила на статистиката не го свърза с Ейми Линдербаум, която не го отблъсна от пръв поглед, защото бе сляпа.
Другите деца сметнаха това за повече от забавно. Освен, че беше сляпа, Ейми бе два пъти по-висока от Клитъс и, за да бъдем любезни, поне толкова неугледна, колкото и той. Придружаваше я куче-водач, което забележително приличаше на Клитъс — ниско, черно и дундесто. Всички се отнасяха любезно към нея, защото бе сляпа и богата, но пък наскоро се бе преместила в това училище и всъщност нямаше приятели.
Така че на преден план излезе Клитъс, на когото Купидон бе отредил единствено стрели и препаска, и онова, което иначе би било просто връзка въз основа на взаимното привличане на противоположности, се превърна в емоционален и интелектуален съюз, готов да предизвика през следващия век социално цунами и необратима трансформация на човешкото състояние. Но първо беше цигулката.
Съучениците й бяха подразбрали, че и Ейми по някакъв свой начин е перко, но все още не знаеха от кой вид. Доста добре се справяше с компютъра, но човек бързо преглъщаше факта, казвайки си, че проклетото нещо така или иначе й трябваше. А и тя не бе луда по компютрите, нито по науката, математиката, историята или Стар Трек, или по ученическото правителство, тъй че какъв вид перко, по дяволите, беше тя? Нещата се развиха така, че се оказа музикален перко, но по онова време бе твърде болезнено срамежлива, за да го демонстрира.
Първоначално всичко, от което Клитъс се интересуваше, бе това, че й липсваха онези досадни игрек-хромозоми и че срещайки го, не бе избягала с ужас: във Вен диаграмата2 на човечеството тя бе единственият негов представител, който съответстваше на именно тези изисквания. А когато той откри, че на всичко отгоре бе и умна и че е прочела повече книги от съучениците си взети заедно, романтичната им връзка се разгоря дълбоко и постоянно. Това беше дори преди цигулката.
На Ейми й харесваше, че Клитъс не си играе с кучето й и е прям в любопитството си относно какво е това да си сляп. Тя можеше да оцени даден човек по гласа: само след едно изречение вече знаеше, че е млад, чернокож, срамежлив, малко шантав и не от Вирджиния. Модулацията му й казваше, че той или бе непривлекателен, или се мислеше за такъв. Ейми бе шест години по-възрастна от него, бяла и два пъти по-висока, но иначе си подхождаха доста добре, така че започнаха да споделят компанията си.
Сред малкото неща, от които Клитъс нямаше никаква представа, бе музиката. Това, че другите деца си губеха времето в запаметяване на думите от глуповатите песни в Топ 40, за него бе доказателство за интелектуална дисфункция, ако не и за фактически лунатизъм. Родителите му винаги бяха показвали своята фанатична привързаност към операта. Вселената, очертана в единия си края от безсмислено дрънкане за несподелена любов, а в другия от крещящи в агония чужденци, не бе точно онова, което Клитъс би желал да изследва. Докато Ейми не взе цигулката си.
2
Диаграмата на Вен е илюстрация на отношенията между и сред групи от обекти, които споделят нещо в цялост (в общия случай е съставена от фигури, застъпващи част от площта си), използва се в научни и инженерни презентации, в теоретичната математика, в компютърните приложения и статистиката (бел.прев.)