Осъденият наблюдаваше напрегнато церемонията.
И тогава — въпреки факта, че му оставаха по-малко от два часа живот — по лицето му се разля усмивка.
Номерът върху затворническата му риза беше Т–77.
Беше възрастен, петдесет и девет годишен, с повехнало кръгло лице и мазна черна коса. Въпреки възрастта тялото му бе едро и силно — с мощен врат и широки рамене. Очите му бяха черни, бездънни и интелигентни. Родното му място бе Батън Руж, Луизиана и акцентът му също беше оттам.
Доскоро обитаваше отделението със строг режим на Ливънуърт — там държаха затворниците, чиято безопасност в общото отделение не беше гарантирана.
Преди две седмици обаче го бяха преместили в Предтранзитното — наричано още „Чакалнята за заминаващи“, — друго специално крило, в което осъдените на смърт изчакваха, за да бъдат откарани със самолет до федералния затвор в Тер Хот, Луизиана, където биваха екзекутирани чрез смъртоносна инжекция.
Бившият форт от Гражданската война Ливънуърт е максимално строго охраняван федерален затвор. Това означава, че тамошните затворници са федерални престъпници — определение, приложимо за серийни престъпници, чуждестранни шпиони, терористи, босове на организираната престъпност, както и военнослужещи на САЩ, продали военни тайни и извършили престъпление или дезертьорство.
Ливънуърт е може би най-жестокият затвор в Америка.
Но както по цял свят, обитателите на Ливънуърт — убийци и насилници — имат някакъв собствен морал и правосъдие.
Изнасилваните рецидивисти биват изнасилвани ежедневно. Дезертьорите биват пребивани доста често, а понякога постъпват с тях още по-зле — изографисват на челата им буквата „Д“. Чуждестранните шпиони, като например четиримата араби, осъдени за бомбения атентат срещу Световния търговски център през 1993 година се прощават с някои части от телата си.
Но най-жестокото отношение е запазено за един особен тип затворници: предателите.
Оказва се, че колкото и жестоки престъпления и зверства да са извършили, американците в Ливънуърт — повечето от които разжалвани военни — все пак питаят дълбока любов към родината си. Предателите обикновено биват убивани още преди да са престояли в затвора и три седмици.
Уилям Ансън Коул, бившият аналитик на ЦРУ, продал на Китай информация за предстоящата мисия на „тюлените“ в Космическия център в Ксичан — информация, довела до залавянето, изтезаването и смъртта на шестима тюлени — е бил открит мъртъв в килията си на втория ден след постъпването му в затвора. Ректумът му е бил разкъсан от многократно изнасилване с щека за билярд, след което е бил удушен с примка, в която е бил втъкнат крак от легло — един вид симулация на китайския метод за изтезание чрез удушване с бамбукова пръчка.
Формално погледнато, затворник Т–77 се намираше в Ливънуърт за убийство — или по-точно, за поръчката на убийството на двама висши военноморски офицери — престъпление, наказуемо със смърт от военните закони на САЩ. Но фактът, че двете жертви на престъплението бяха консултанти на Генералния щаб, беше издигнал престъплението до държавна измяна. Особено тежка държавна измяна.
Това — както и високият му чин — му беше спечелило място в строго охраняваното крило.
Но дори там мъжът не бе в абсолютна безопасност. По време на краткия си престой в това крило Т–77 бе пребиван неколкократно — на два пъти толкова жестоко, че се беше наложило да му преливат кръв.
В предишния живот се казваше Чарлз Самсън Ръсел и беше генерал-лейтенант от ВВС на САЩ. Кодово име: Цезар.
Имаше коефициент на интелигентност 182, което означаваше гениалност, и беше брилянтен офицер. Методичен, с остър като бръснач ум, изобщо идеалният командир, откъдето идваше и кодовото му име.
„Но най-вече… търпелив“ — мислеше си Цезар, докато наблюдаваше трепкащия екран.
Двамата мъже на екрана — председателят на Върховния съд и новоизбраният президент — довършваха дуета си в сивкавата светлина на зимното слънце под западната колонада на Белия дом. Новият президент беше положил ръка върху Библията.
— … и ще давам най-доброто от себе си…
— … и ще давам най-доброто от себе си…
— … за да почитам, спазвам и защитавам с Божията помощ Конституцията на Съединените американски щати.
— … за да почитам, спазвам и защитавам с Божията помощ Конституцията на Съединените американски щати.
„Петнадесет години“ — помисли си Цезар.
Беше чакал петнадесет години.
И най-после дочака.
Не беше лесно. Фалстартовете не бяха един и два — включая онзи, който стигна до кандидат за вицепрезидент, само за да претърпи съкрушително поражение на изборите. Други четирима бяха спечелили първичните избори в Ню Хемпшир1, но след това не бяха оправдали очакванията на партиите си.
1
Политолозите в САЩ смятат, че тъй като бележат началото на кандидатпрезидентската надпревара, първичните избори в щата Ню Хемпшир са показателни за тенденцията и изхода на кампанията. — Б.пр.