Имаме проблем с тълкуването на събитията, дами и господа, и ми трябва помощта ви. Много скоро мъжете, които вие наблюдавате през последните няколко седмици, по всяка вероятност ще бъдат под ключ. Разполагаме с друга разузнавателна информация, според която до края на седмицата може да се очакват някакви действия, така че, очевидно, повече не можем да оставим тези типове на свобода. Преди да започнат арестите, искам да помислите какъв би могъл да е планът им. Защо бяха поставени по местата си по толкова сложен и прецизен начин? Какъв смисъл има това? Не искам доказателства, искам разсъжденията ви, искам най-щурите идеи, които може да са ви хрумвали през последните седмици.
Херик се огледа наоколо и видя множество обезпокоени физиономии. Това беше нещо ново за РАПТОР.
— Провеждаме разследването си в определени посоки — продължи Шефа, — които може и да го изведат в по-напреднал етап, но аз смятам, че трябва да се опитаме да разберем за какво е цялата тая работа. А вие?
Настана неловка тишина. Джо Лапинг вдигна ръка.
— Да, господин Лапинг — подкани го Шефа.
— Може цялата работа да е за нищо — рече Лапинг. Колинс и Спелинг гледаха напред в обширното черно пространство над главите на служителите.
— Може би ще бъдете така добър да развиете идеята си — каза Шефа.
— Не искам по никакъв начин да подценявам постижението на Айзис, която забеляза какво става на „Хийтроу“. Аз бях там и това наистина беше брилянтна работа. Но може би, просто може би, те са искали ние да забележим размяната. В края на краищата, там ни заведе единият от заподозрените, който през цялото време се моткаше около трети терминал по най-показен начин. Държеше се така, сякаш едва ли не искаше да е сигурен, че няма да го пропуснем.
Херик осъзна, че е възможно той да е прав. Нямаше вероятност Лапинг да е разбрал за ДНК тестовете на Рахи и трупа от Ливан, така че той не изоставаше от последната теория.
— Но вие добре знаете — отговори Шефа, — че ортодоксалното виждане за събитията от този ден представя опита за покушение над вицеадмирал Норкуист като стратегическа диверсия. Какъв би бил смисълът на една подобна стратегия, ако всички заподозрени са част от някакъв номер?
Лапинг прочисти гърло.
— Участието ми в операцията тук не е кой знае какво, но през цялото време в главата ми се върти мисълта, че тези хора се държат като степфордските съпруги. Те не правят нищо друго освен да пият кафе, да четат вестници, да спят, да пазаруват, да гледат телевизия, да играят мач. Не приличат на хора, които се готвят да направят каквото и да е.
— Той може и да е прав, сър — обади се Лайн. — Напълно възможно е да са прибягнали до двойна измама с цел да отклонят вниманието ни или просто да ни накарат да пропилеем всичките си ресурси. Ал Кайда разполага с огромни средства, по наша оценка приходите им възлизат на триста до петстотин милиона долара годишно, основно от саудитски принцове и бизнесмени. Само малка част от тези средства се харчи за терористични актове. Около деветдесет процента от парите се използват за създаването на мрежи и инфраструктура. Могат да си позволят да организират операция само за да ни водят за носа, без да имат предвид някакъв конкретен резултат.
— „Идеалната уловка“[16] — каза Лапинг.
— А това е? — попита Шефа. Всички лица се обърнаха към Лапинг, който макар да беше уверен в своята начетеност, не бе свикнал с публични изяви. Херик забеляза, че преди той да отвори уста, адамовата му ябълка заподскача нагоре-надолу.
— Книга, написана сто години преди Макиавели от анонимен арабски автор — вероятно египтянин, живял по времето на великия емир Саад Ал Дин Сунбул. Авторът използва примери от арабската литература и поучава читателя чрез истории за уловки, хитрини, коварства и измами, заимствани от различни житейски случки. По същество книгата учи как да надхитриш опонента си и в същото време да бъдеш нащрек за неговите намерения в същата посока.
— Разбирам. Нямате предвид, че проблемът, който разискваме, е бил заимстван направо от книгата, но смятате…
— Смятам, че ако един човек е изучавал древна арабска литература, то той би познавал книгата и би усвоил някои от уроците й.
Херик си припомни, че Джо Лапинг беше получил нареждане да направи проучване дали през Гражданската война в Босна на страната на босненците не се бе сражавал човек с минало на литератор. И ето например Рахи прекарваше по-голямата част от времето си в книжарница. Естествено, това предположение си струваше да бъде проверено, но по-ценно беше наблюдението, че тъкмо Рахи ги бе завел до „Хийтроу“, след което бе прекарал времето си в шляене пред охранителните камери. Тя бе покрусена, че не се е сетила за това сама.