— Това е интересна теория — поклати глава Шефа. — Някой друг да има идеи?
Шефа любезно отклони няколкото плахи предположения, които последваха, и след това по обичайния си внимателен начин увери събралите се служители, че са свършили чудесна работа, която несъмнено ще улесни в голяма степен арестуването на заподозрените.
Върнаха се в централата минутка след два следобед. Херик отиде на бюрото си и се обади на мобилния телефон на Хелен Жюнал. Мадмоазел Жюнал отговори сънено. На фона на гласа й Херик чу звука, който не можеше да се сгреши с нищо друго — вълни, които се разбиват о брега и отдръпващата се от пясъка вода. Айзис обясни от какво има нужда, но Жюнал й каза, че би предпочела да отложи разговора до връщането си на работа в Брюксел.
— Добре — каза Херик. — Можем да подадем молба чрез генералния секретар на НАТО и да изискаме официален разговор за интересуващите ни въпроси, който да бъде проведен от службата за сигурност към НАТО. Въпросът е важен и Обединеното кралство наистина се нуждае от помощта ви.
— Коя сте вие?
— Достатъчно е да знаете, че разследвам международно терористично ядро и че смятам, че вие разполагате с информация, която може да е полезна, всъщност съдбоносна за моето разследване.
Жената изведнъж стана сговорчива.
— Един мой колега твърди, че сте познавала някои от чужденците мюсюлмани, които са защитавали Сараево по време на обсадата на града? — настъпи Херик.
— Да, живеех с един от тях. Как мога да ви помогна?
— Интересуваме се от двама мъже. Сами Лоз и Карим Хан.
— А, да, познавах ги и двамата, но немного отблизо. Това бяха медиците, да? Онези, които дойдоха с припасите и останаха. Тези ли?
— Да — отвърна Херик. — Имате ли нещо против да ми кажете името на мъжа, с когото живеехте?
— Хасан Симик. Той беше от смесен брак, но възпитан като мюсюлманин. Беше връзката с мюсюлманите чужденци — джихадистите. Тежка работа. Винаги искаха да правят каквото са си наумили. Държаха се настрана от другите. Не бяха като босненските мюсюлмани.
— Бих ли могла да се свържа с господин Симик?
— Той умря. Загина през деветдесет и пета.
— Съжалявам.
Не се извинявайте. Той беше роден да умре млад. Беше много красив мъж, но un sauvage[17], разбирате нали? Ако не го бяха убили, щяха да го изправят пред съда за военнопрестъпници в Хага.
— Доколко сте общувала с Хан и Лоз?
— Срещала съм се с тях четири или пет пъти. Някои от мъжете идваха в апартамента ни, когато имаше примирие. Аз имах храна, нали разбирате? Немного, но повече отколкото имаха те. Правехме си големи угощения със спагети. Карим ми беше любимец. Tres charmant… tres sympathique.[18]
— А Лоз?
— Un peu plus masque, comprenez vouz? Dissimule[19].
— И по това време работехте за информационни агенции?
— Oui, I’Agence France Presse.[20]
— Другите мъже, приятелите на Хасан. Какви бяха техните имена?
Настъпи пауза.
— Спомняте ли си Яхая? — попита Херик.
— Яхая? Не, не си спомням този мъж. Кой беше Яхая? Как изглежда?
— Тогава би трябвало да е бил в края на двадесетте — началото на тридесетте. Нисък мъж, с алжирски произход. Смятаме, че е бил много затворен човек. Незабележим. Може да е бил някакъв учен, преди да замине за Босна. Възможно е дори да е учел в Сараево, преди да бомбардират ислямския институт. Не сме сигурни.
— И това е човекът, от когото наистина се интересувате?
— Да, възможно е да е използвал името Юсеф. Карим и Сами са го наричали Поета. Така се го наричали помежду си, преди да се сприятелят с него.
— Може би… Ah, oui, oui, oui! Аз познавам мъжа, който имате предвид, но неговото име не е Яхая. Мъжът, за когото аз си мисля, се казваше Якуб.
— Якуб? — несигурно повтори Херик. — Сигурна ли сте?
— Oui, un autre prophete.[21]
— Какво имате предвид?
— Значи имахме три имена за този човек и те всичките бяха арабските имена на пророци от библията. — Тонът й беше на човек, принуден да говори на идиот. — Юсеф или Йосиф е синът на Пророк Якуб — или Яков! А вие споменахте и Яхая, който е пророк Йоан, сина на Пророк Закария. Очевидно е. Той използва nommes de guerre[22] от Библията. Някой ден трябва да използва името Закария. Това е логично. Да? — Херик бързо си записа това.