Виго забеляза, че е замислена.
— В този екип няма място за лична конкуренция — твърдо каза той. — Принципът е „един за всички, всички за един“, като се започне от върха. Повярвай ми и твоят ред ще дойде, хората на терен ще работят на ротационен принцип. Решихме, че възможността да почувстваш предварително цялата операция ще ти бъде от полза. В края на краищата, тя си е твое отроче, Айзис. Никой от нас нямаше да е тук, ако не беше ти.
Тя смотолеви нещо с тон на признателност.
Докато отиваха към колата, която щеше да ги закара в покрайнините на западен Лондон, тя видя Колинс да промърморва на Лайн:
— Кльощавичка, ама готина.
— И умее да чете по устните — каза му тя, преди да се качи в шевролета. — Дори да не е на арабски.
Бункерът беше част от командния център на НАТО в Хилингдън и бе разположен точно под летището, на което се забелязваха няколко военни и частни самолети. На пръв поглед й заприлича на борсова зала, строена с мисълта за десетилетна ядрена зима. В грамадното пространство бяха пръснати няколко групички кръгообразно разположени бюра, почти като рисунка на молекула в учебник по химия. Пълният състав на РАПТОР не можеше да бъде видян поради сменната система, но тя прецени, че в момента в залата има около сто и тридесет офицера от три американски агенции — ФБР, ЦРУ и НСА, и от английските им съответни: МИ-5, МИ-6 и ПАК[1]. Лайн обясни, че наблюдението се ръководи от хората вдясно от централната пътека. Вляво от нея бяха разположени бюрата на разузнаването — по три модула на терористична група. Продължиха по пътеката към голямо табло със снимките на заподозрените. Всяка известна подробност бе обобщена и добавена до името на всеки. Лайн вметна, че таблото било повече за успокоение, отколкото от полза. Бе също толкова въздържан и по отношение на операцията за проследяване, при която позициите на заподозрените се отбелязваха денонощно на една от електронните карти на града. Само с едно докосване на бутона офицерът можеше да получи записа от движението в продължение на цялата операция на всеки от заподозрените. По желание програмата можеше да изобрази любимите маршрути на заподозрения, къде е установил контакти, дори барчетата, където е пил сутрешното си кафе. Всичко това било предмет на амбициозно, но засега безплодно проучване, обясни той.
РАПТОР все още страдаше от болест на растежа. По пода пълзяха техници, настройваха се екрани, кабели се провисваха от тавана. Програмистите на НСА се бореха с два сървъра, които си живееха в собствен специален свят далече в дъното на залата. Вдигаше се доста голяма шумотевица и току някой от отдела за проследяване се провикваше, че сред заподозрените има раздвижване: „Номер Две тръгва, номер Шест е на път.“
Въздигнати над тази глъч, в контролна кабина със стъклени стени, работеха Виго, Колинс и човекът от НСА, някой си полковник Джон Франклин Плъм. Виго вече бе заел мястото си и бе свалил сакото си, разкривайки чифт алени тиранти. Пред него имаше голям екран, на който едновременно вървяха кадрите от наблюдателните камери, разположени на улиците. Над пътеката имаше друг, много по-голям екран, който можеше да бъде наблюдаван от всички. В момента изпробваха екраните и сините им проблясъци осветяваха мрака под тавана.
Отидоха до отдела за разследване и разузнаване. Лайн я представи на групата си, а след това и на „Шибоите“ — екип от двадесет ентусиазирани двадесетгодишни американски анализатори, чийто работни места бяха наредени покрай бетонната стена на бункера.
— Това са робите на отдела — пошегува се той, като по шефски настойнически потупа по рамото един от тях. — Нашите стахановци.
Тя погледна към бюрата им. Всички бяха в интернет. Мониторите им се задавяха от отворени прозорци на файлове и всевъзможни справочници. Херик прочете някои от заглавията: „Морски конвенции между страните от Персийския залив“, „Родословие и произход на племената в Саудитска арабия“, „Речник на арабските имена“.
— Това е то — махна с широк жест Лайн. — Кафето, храната, тренажорите, масажа, пералнята, спалните помещения — тях можеш да уточниш и сама.
Тя кимна впечатлена.
— Америка в действие — усмихна се той.
— Точно — отвърна му тя и седна на работното си място в Южна група три.
Херик бързо осъзна, че с всяка секунда на деня РАПТОР произвежда огромен обем информация, която от своя страна поражда безкрайни възможности за разследване. Оперативните разузнавачи биваха изпращани за проверка на най-малко очакваните контакти, осъществени от заподозрените, и в същото време се извършваше интензивно разследване на помагачите на терористите, които им бяха осигурили укрития. На тази информация бе посветена отделна база данни, тъй като тя постоянно бълваше възможни връзки и препратки към факти от миналото на различни хора и организации от цяла Европа. Вече бяха направени някои много интересни връзки: мъже, които са учили в един и същ университет или произхождат от една и съща племенна група в Близкия Изток; богомолци, посещавали едни и същи джамии в Щутгарт и Тулуза; бизнес начинания, принадлежащи на най-близки съратници и в градове, където бяха живели заподозрените; използването на едни и същи банки или посредници за извършването на парични трансфери.