— Поздрави, стари приятелю. Аз съм в Пакистан и се надявам много скоро да съм в Лондон. Може да имам нужда от помощта ти. Имам най-добри новини. Връщам се, за да завърша следването по медицина, тъй както винаги си ми казвал, че трябва да направя. С най-добри пожелания зя теб, Хан. — Той спря. — Това е всичко, няма никакво скрито послание.
— Изпратил си тази картичка от Кета в Пакистан, където са подправили паспорта ти. Там ли получи инструкции? Хората, които те свързаха с фалшификатора ли ти дадоха нареждания?
— Не. В Кета направих всичко възможно да стоя настрана от тези хора. Семейството ми ме предупреди, че Ай Си Ай[6] ме издирват. Налагаше се да бъда много предпазлив.
— Успя да откриеш човек, който работи за Ал Кайда съвсем сам?
— Не знаех, че работи за тях.
— Продължавай — нареди Франк.
Хан прочете картичките и като свърши, стовари ръка върху масата в чувство на безсилие.
— Това не означава нищо, казвам ви. Нищо.
Без да се трогне ни най-малко, Франк извади втори комплект фотокопия и постави едно от тях пред Хан. Хан видя, че това беше първата картичка, която бе изпратил от Кета и някои от главните букви бяха заградени с червени кръгчета:
„Поздрави, стари приятелю. Аз съм в Пакистан и сЕ надяваМ много скоро да съм в Лондон. Може да имам нужда от Помощта ти. ИмАм най-добри новини. ВрЪщам се, за да завъРша Следването по Медицина, тЪй както винаги си ми казвал, че тРябва да направя. С най-добри пожелания за Теб, Хан“
Карим вдигна очи. Беше озадачен.
— Нека ти напомня следното — каза Франк. — Буквите, които си изписал като заглавни, гласят: ЕМПАЙЪР СМЪРТ. — Той проследи текста с пръст, като спираше на всяка заглавна буква.
Хан невярващо поклати глава.
— Това е глупаво. Прилича на детска главоблъсканица. Смятате, че съм написал това на приятеля си? Честно?
— Направил си го. Погледни първата картичка, която си изпратил от Иран. Тя е малко по-сложна.
Той постави на масата листче с букви, изписани в табличен вид, до една фраза от картичката, която гласеше: „Искам да се схатая ф Лундун завинаги. КариМ“.
— Ето как си завършил съобщението си от Иран. Това определено е необичайна фраза, особено в сравнение с останалия текст от съобщението, който е съвсем нормален и без правописни грешки. Така че нашите аналитици му хвърлиха едно око и — той посочи табличката — ето какво излезе:
А Л К У Ф
Р М И Л А
Т У Н В А
Х И Д У Н
— Това, което си написал е приблизителна анаграма на известен хадит[7], цитат на Пророка — „Ал куфур милатун вахидун“, ще рече „неверието е една нация“. Призив на оръжие срещу неверниците.
— Не разбирам. — Хан се взираше в буквите.
Американецът взе един молив и отметна със знаци буквите, които фигурираха в арабската фраза.
— Не виждате ли, че не става. Надписът на пощенската картичка съдържа твърде много букви.
— Достатъчно близко е. Защо някой би написал „Лондон“ по този начин? И отново използваш главни букви там, където това не е необходимо — заглавното „М“ в Карим. Работим по следващите две картички, но смятаме, че и това е достатъчно, за да ви вкараме в затвора, и теб, и приятеля ти д-р Лоз. — Франк се умълча за момент. — Неверието е една нация. Какви сте вие бе, хора! С какви говна са ви пълни главите?!
— Това е лудост.
— Всичко, което се иска от теб, е да ми кажеш къде е скрита информацията за целта. Искам датата и часа на нападението и имената на съучастниците ти. Какво общо има с всичко това Емпайър Стейт Билдинг? Това ли е целта? Нуждаем се от отговори, Карим! — Франк вече крещеше.
— Няма никакъв заговор. Невинен съм. Не съм привикнал да пиша на английски. Не мога. Главните букви са грешка и шифрите, които сте открили са съвпадение. Няма никакви шифри. — Потеше се обилно, гърлото му гореше от страх и трябваше да стисне ръце под масата, за да не треперят.
— Аха, също като останалите съвпадения в историята ти. Точно сега всички се чувстваме малко уморени от простотиите ти, така че ще те оставим за два часа с Доктора. Като се върнем, искаме отговори.
14
В два часа Херик излезе от басейна. В устата си чувстваше горчив вкус, резултат от дишането на замърсения въздух на Тирана през по-голямата част от сутринта. Тя мина през фоайето към асансьорните кабини и извади картата за стаята си, която служеше и като ключ за асансьора.