Джеймс Джойс
Одисей
I1
1.3
Бък Мълиган, внушителен и възпълен, се появи в дъното на стълбата с легенче пяна за бръснене, върху което лежаха на кръст огледало и бръснач. Жълтият му халат, развързан, леко се подвяваше зад гърба му от слабия утринен ветрец. Държеше легенчето нависоко и редеше напевно:
— Introibo ad altare Dei.4
Спря, надникна в тъмния кладенец на стълбата и извика гръмовно:
— Излез, Кинч5! Излез, йезуитино страховити.
Тържествено продължи напред и изкачи кръглата оръдейна площадка. Огледа се и трижди благослови най-тържествено крепостта, околността и пробуждащите се хълмове. После, като зърна Стивън Дедалус, приведе се към него и набързо прекръсти въздуха, избоботи нещо гърлено и поклати глава. Стивън Дедалус, умърлушен и сънлив, облегна ръце върху парапета на стълбището, изгледа невъзмутимо кимащото, клокочещо лице, което го прекръстваше, с конска издълженост и светла безтонзурна коса, оцветена в лъскавите оттенъци на бяла дъбова дървесина.
Бък Мълиган надникна за миг под огледалото, после прилежно покри бръснарското легенче с него.
— Свободни сте! — рече строго.
После добави с проповеднически тон:
— Ибо чада, възлюбени мои, това е истинната Христина: тялото, душата, кръвта и раните. Тиха музика, моля! Господа, затворете очи. Един момент. Внимателно, това тук са само белите кръвни телца. Запазете тишина!6
Погледна встрани и изсвири като за сбор — отривисто и пронизително, после застана мирно, а белите му равни зъби току проблясваха със златисти точици. Златоуст7. Отвърнаха му две остри и резки изсвирвания, които пронизаха тишината.
— Благодаря ти, старче — рече бодро. — Така бива. Изключи тока, моля те.
Скочи от оръдейната площадка и строго се вгледа в своя съзерцател, като сбра диплите на халата около краката си. Пълното сумрачно лице и сърдитият овал на челюстта напомняха прелат, покровител на изкуствата от средните векове. Устните му разцъфнаха в чаровна усмивка.
— Какъв майтап! — рече развеселено. — Твоето невероятно име, някакъв си древен грък8.
Посочи го с пръст в жест на приятелска насмешка, приближи се до парапета и се изсмя на себе си. Стивън Дедалус се изкачи по стълбите, уморено го последва до половината път, после приседна на ръба на оръдейната площадка, като продължаваше да го наблюдава, докато Мълиган подпря огледалото на парапета, топна четката в легенчето с пяна и насапуниса бузите и врата си.
Развеселеният му глас не спираше:
— То не че и моето не е невероятно: Малахия Мълиган. Двудактилно. Но звучи някак старогръцки, нали? Някак слънчево и сияйно като бързоног елен. Трябва да отидем в Атина. Ще дойдеш ли с мен, ако убедя лелята да се бръкне за едно двайсет лири?
Остави четката настрана, изсмя се окрилено, и се провикна:
— Ще дойде ли той? Сиромахът йезуит.
Млъкна и взе да се бръсне съсредоточено.
— Слушай, Мълиган — тихо подзе Стивън.
— Кажи, любов моя.
— Колко време още Хейнс ще стои в тая кула?
Бък Мълиган обърна избръснатата страна над дясното си рамо.
— Боже, ужасен е, нали? — рече той. — Умислен саксонец. Той смята, че ти не си джентълмен. Господи, тези гадни англичани. Фрашкани с пари и стомашни паразити. Само защото идва, представете си, от Оксфорд. Знаеш ли, Дедалус, точно ти си човекът с истински оксфордски обноски. Но, къде ти, това той не го разбира. Аз най-добре съм те кръстил: Кинч Бръснача.
Продължи да се бръсне отегчено над брадичката.
— Цяла нощ не спря да бълнува за някаква черна пантера — додаде Стивън. — Къде си държи пушката?
— Жалък лунатик! — рече Мълиган. — Да не би да си се шубелдисал?
— Ами как! — тросна му се Стивън с нарастващ страх. — И ти да лежиш в тъмното с тоя откачен, дето се мята и бълнува как иска да застреля някаква си черна пантера. Ти си смелчага, спасявал си удавници. Аз обаче не съм герой. Ако той остане, аз се махам.
Бък Мълиган се намръщи срещу пяната, полепнала по бръснача му. Скочи от мястото, където стоеше, бръкна в джобовете и взе трескаво да тършува в тях.
— Мокро като в нужник! — извика гнусливо.
Отиде до оръдейната площадка, пъхна ръка в горния джоб на Стивън и рече:
3
1. Телемах
Време на действието: осем часа сутринта на 16 юни 1904 г., четвъртък. Място на действието: кулата Мартело при Сандикоув, на брега на Дъблинския залив, на седем мили югоизточно от центъра на Дъблин. Орган: няма. Изкуство: теология. Цветове: бяло, златисто. Символ: наследник. Техника: повествователна.
Съответствия: Стивън — Телемах, Хамлет; Мълиган — Антиной, чичото на Хамлет Клавдий, млекарката — Ментор.
4
„И ще се приближа до Божия жертвеник“ (лат.) — начало на литургия, която се отслужва на латински.
5
Етимологията на името идва от думата kinchin, което означава „дете“ според Уилям Йорк Тиндъл, но според Ричард Елман, най-известният биограф на Джеймс Джойс, името представлява „имитация на режещото острие на нож“. Тук сме избрали варианта Кинч, който звучи точно както в оригинала и същевременно има звукоподражателна стойност.
6
Тук Мълиган пародира думите на Христос към учениците му по време на Тайната вечеря: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.“ Матей 26:26-28.
Мълиган използва женската форма на името на Христос — Христина, като по този начин намеква за така наречената черна литургия, която непочтително се отслужва, като в олтара се поставя кръв, взета от жена.
7
Св. Йоан Златоуст (ок. 344–407) — прочут църковен проповедник и оратор. Патриарх на Константинопол (397–403). Неговите слова и поучения са поместени в сборника „Златоструй“, съставен от цар Симеон I.
8
В името на Стивън Дедалус се вплитат алюзии от една страна за първия християнски мъченик Св. Стефан (Стивън), убит с камъни за богохулство, а от друга — за митическия архитект, механик и скулптор от Атина Дедал. Самото име подсказва, че героят е мъченик, творец и изгнаник. Тук сме запазили формата Дедалус, вместо Дедал, тъй като с това име се явява героят в „Портрет на художника като млад“ в превод на Николай Б. Попов, изд. „Народна култура“, 1981.