— Да, разбира се — подзе, когато и двамата продължиха да вървят. — Човек или вярва, или не вярва, така е. Самият аз не мога да преглътна идеята за личен, за лично мой Бог. Предполагам, че и ти не си неин привърженик, а?
— Ти май виждаш в мен — каза Стивън с мрачно неудовлетворение — едно ужасно олицетворение на свободната воля.
Продължи да крачи в очакване да бъде отново заговорен, като влачеше ясеновия бастун по земята. Заостреният му шип скрибуцаше плавно подире му, следваше го по петите. Моят дух покровител ме следва и зове: Стииииивън! Криволичеща линия по пътеката. Довечера ще крачат по нея, когато дойдат по тъмно. Той иска онзи ключ. Но ключът е мой, защото аз плащам наема. И за отплата сега сърбам попарата. Дай му и ключа. Всичко. И без това ще си го поиска. Разбрах го по очите му.
— В края на краищата — започна Хейнс…
Стивън се обърна и забеляза, че студеният взор, който го бе измервал от глава до пети, не беше вече толкова враждебен.
— В края на краищата, според мен човек може да бъде свободен. Струва ми се, че всеки е господар на себе си.
— Аз съм слуга на двама господари — рече Стивън, — един английски и един италиански.
— Италиански ли? — учуди се Хейнс.
Смахната кралица, престаряла и ревнива. На колене пред мен.
— Има и още един, трети — додаде Стивън, — на когото му трябвам за дребни услуги.
— Италиански ли? — не спря да се учудва Хейнс. — Какво искаш да кажеш?
— Британската империя — отвърна му Стивън и по бузите му плъзна червенина, — и Светата римокатолическа и апостолическа църква.
Хейнс махна от долната си устна залепнало парченце тютюн и продължи:
— Напълно те разбирам — рече спокойно. — Вероятно всеки ирландец мисли така. Ние в Англия смятаме, че сме се отнесли крайно несправедливо към вас. Май историята е виновна за това.
В главата на Стивън гръмнаха гордите всесилни титли, прогласиха триумфа на собствените си нагли камбани: et unam sanctam catholicam at apostolicam ecclesiam47: бавното израстване и промените в ритуала и догмата, подобно на собствените му разредени мисли, алхимия на звездите. Символ на апостолите48 в месата за папа Марцел49, гласовете се сливат, извисяват се гръмогласно и неотстъпчиво, а зад песнопението им стои ангелът бдител на войнстващата църква, обезоръжава и пъди нейните ересиарси. Орди от ересиарси прехвърчат с накривени митри: Фотий50 и пасмината подигравчии, към която се числи и Мълиган; Арий51, дето цял живот оборвал единосъщието на Сина с Отца; Валентин52, дето с презрение отказвал да приеме земната плът на Христовото тяло, и нежният африкански еретик Савелий53, дето твърдял, че Отецът и неговият собствен Син са едно и също. Думи, които Мълиган бе току-що подхвърлил присмехулно по адрес на непознатия. Празни подигравки. Бездната със сигурност ожида всички ония, дето вятър сеят: ще ги застигнат, със заплахи ще ги обсипят, със сила ще ги сломят, ще им надвият храбрите ангели на църквата, войнството на Михаил, дето винаги я е бранил с копия и щитове във време на разпри.
Чуй, чуй! Продължителни аплодисменти. Zut! Nom de Dieu!54
— Разбира се, аз съм британец — обади се гласът на Хейнс — и се чувствам такъв. И никак не искам да виждам страната си да попада в ръцете на германските евреи. Боя се, че именно в това се състои нашият национален проблем, поне засега.
На ръба на скалата се виждаха двама души, стояха и гледаха: търговец и лодкар.
— Плава към пристанището на Булък.
И лодкарят някак презрително тръсна глава към северния край на залива.
— Дълбоко е около пет клафтера — уточни. — Ала дойде ли приливът някъде около един по пладне, ще излезе на повърхността. Днес е деветият ден55.
Онзи, дето се удави. Една гемия се обърна по вятъра насред разпенения залив в очакване подутата бохча да изплува, да изблещи към слънцето подпухналото си бяло като сол лице. Ето ме!
Продължиха да слизат по лъкатушещата пътека към брега. Бък Мълиган се покатери върху висок камък, по риза, вятърът бе преметнал незащипаната му вратовръзка през едното рамо. Недалеч от него някакъв младеж се бе хванал за издатина в скалата и в дълбокото желе на водата зелените му крака се движеха бавно, жабешката.
— Брат ти тук ли е, Малахия?
— В Уестмийд е. Заедно с Банън.
47
„(Вярвам) и в една Свята, католическа и апостолска Църква“ (лат.). Из никео-константинополския символ на вярата.
48
Символ на апостолите — нарича се така, защото всяка една от неговите дванайсет точки се свързва с един от апостолите.
49
Папа Марцел II (1501–1555) е живял само двайсет и два дни след коронацията си през 1555 г. Месата, посветена на него, за която става дума в текста, е написана от италианския композитор Джовани Пиерлуиджи да Палестрина и е била изпълнена за пръв път в Дъблин през 1898 г.
50
Фотий (ок. 810-ок. 891) става константинополски патриарх през 857 г. против волята на папата по време на големи политически и религиозни противоборства. По негово време са покръстени българите (864). Римокатолическата църква смята Фотий за „един от най-големите си врагове“, защото източната схизма, на която той слага началото, довежда до отделянето на Източното православие от Римския католицизъм през 1054 г.
51
Арий (ок. 256–336). Първият Никейски събор (325) осъжда Арий като еретик, защото в противовес на съществуващата догма смята, че Отецът, Синът и Светият Дух не са единосъщни.
52
Валентин (ум. ок. 166) — египетски гностик, проповядвал своята ерес в Рим. Твърдял, че Христос е нямал „земно тяло“.
53
Савелий (III в.). Според неговата ерес Отец, Син и Свети Дух са само три имена на едно и също нещо или три различни аспекта на едно и също Създание.
55
Съществува поверие, че когато тялото на удавник потъне и не може да се намери веднага, тогава ще изплува след девет дни.