Ние сме като в Англия. Каещ се крадец. Изчезнал. Аз си пафкам от тютюнеца му. Зелен блещукащ камък. Изумруд сред пръстен от морски води.
— Хората нямат представа колко опасни могат да бъдат любовните песни — окултно ги предупреди златното яйце на Ръсел611. — Движенията, които пораждат революциите в света, възникват от мечтания и видения в селската душа, кацнала на хълма. За тях земята не е обработваема площ, а жива майка612. Разреденият въздух на академията и арената създават евтини романчета, вариететни мелодии, Франция пък даде на света най-красивото цвете на падението в лицето на Маларме613, но привлекателният живот се разкрива само на бедните по сърце, животът на Омировите феаки.
От тези думи господин Бест обърна благовидното си лице към Стивън.
— Маларме, ако не знаете — каза той, — е написал онези прекрасни поеми в проза, които Стивън Маккена614 обичаше да ми чете в Париж. И особено онази за Хамлет. Когато казва: il se promène, lisant au livre de lui-même615, нали знаете, дето чете книгата за себе си. Той описва едно представление на Хамлет в провинциално френско градче, нали знаете. Афишът гласял…
И свободната му ръка грациозно заизписва във въздуха чуждите букви.
S>
ХАМЛЕТ
Или
РАЗСЕЯНИЯТ
Пиеса от Шекспир
S$
И той повтори пред нановосмръщената морда на Джон Еглинтън:
— Пиеса от Шекспир616, разбираш ли? Толкова е френско, френската гледна точка. Хамлет или…
— Разсеяният просяк617 — припомни им Стивън.
Джон Еглинтън се изсмя.
— Да, предполагам нещо такова — рече. — Прекрасни хора, не ще и съмнение, ала отчайващо късогледи в някои отношения.
Разточителен и разточен разказ за пресилени убийства.
— Убиец на душата, така го нарича Робърт Грийн618 — обади се Стивън. — Значи неслучайно е бил син на касапин619: плюне си на ръцете, па размаха жасапския сатър. Девет отнети живота620 срещу един — на баща му, Отче наш, който си в чистилището621. Хамлетовците в маскировъчни униформи не се двоумят: стрелят! Кървавите съсиреци на касапницата в пето действие предвещават концентрационния лагер, възпят от господин Суинбърн622.
Кранли и аз, неговият безмълвен ординарец, наблюдавахме битката отстрани.
Между саксонската усмивка623 и варварския вик. Между чука и наковалнята.
— Той по-скоро би възприел Хамлет като пиеса за призраци — обади се Джон Еглинтън за сведение на господин Бест. — Като малкия дебелак в Пикуик, който много държи тръпки да ни побият.
И моята плът го чува: настръхнала слуша.
Ако нявга…
— Какво е призрак? — попита Стивън, трептящ от въодушевление. — Човек, изпаднал в недоловимост посредством смърт, прекомерно отсъствие или промяна в обстановката и обноските. Лондон по времето на кралица Елизабет е бил толкова далеч от Стратфорд, колкото и порочният Париж е от девствения Дъблин. Кой е призракът от limbo patrum624, който се връща в отдавна забравилия го свят? Кой е крал Хамлет?
Джон Еглинтън размърда суховатото си тяло, наведе се напред да прецени.
Изправи се.
— Било е някъде по това време на деня в средата на юни — започна Стивън и някак страстно само с поглед се опита да прикове слуха им. — Знамето е вдигнато върху сградата на театъра край реката625. Мечокът Секерсън реве в близкото си убежище Парижката градина626. Пълно е с моряци въжедрапачи, плавали заедно с Дрейк627, които са сред правостоящите в партера, стърчат и жвакат суджук.
Малко местен колорит. Колкото да им ангажира вниманието. Да ги направи свои съучастници.
— Шекспир току-що е излязъл от къщата на хугенота на улица Силвър и вече отминава лебедарника покрай брега. Не се спира да нахрани женската, подкарала малките си лебедчета към тръстиките. Лебедът от Ейвън628 е потънал в други мисли.
612
Тъй като става дума за келтска митология, тук очевидно се има предвид богинята майка Туаха Де Данан (Tuatha De Danann).
613
Стефан Маларме (1842–1898) — френски поет. Един от основоположниците на френския символизъм. По-надолу в текста става дума за неговата поема в проза „Хамлет и Фортинбрас“.
614
Стивън Маккена (1872–1954) — ирландски журналист, лингвист и философ. Известен с точния си превод на Плотин.
615
„Разхожда се бавно, чете в книгата за себе си“ (фр.). Из поемата в проза на Маларме „Хамлет и Фортинбрас“.
616
Игра на думи, защото френското
617
Пропагандна поема от Р. Киплинг в подкрепа на английските войници в Англо-бурската война. Тук трябва да се спомене, че по време на въпросната война ирландската общественост е била силно пробурски настроена.
618
Робърт Грийн (ок. 1558–1592) — елизабетински писател. В един от своите памфлети той нарича похотта, а не Шекспир, „убиец на душата“, макар че в същия памфлет подмята подигравки по адрес и на Шекспир.
619
Версиите за това какъв е бил бащата на Шекспир Джон Шекспир (1601) са много: фермер, ръкавичар, че е щавел кожи за ръкавици, но и тази, че е бил касапин, която прокарва английският антиквар Джон Обри (1629–1697).
620
Всъщност в „Хамлет“ умират осем, а не девет от действащите лица: Полоний, Офелия, Розенкранц, Гилденстерн, Гертруда, Лаерт, Клавдий и Хамлет.
621
Разбира се, че тук е преиначена Господнята молитва „Отче наш, Който си на небесата!“ Но когато още в първо действие Хамлет се среща с призрака на баща си, той му описва, че е в чистилището.
622
През 1901 г. Суинбърн помества в лондонски вестник патриотичния си сонет „За смъртта на полковник Бенсън“, който загива в бурски концентрационен лагер по време на Англо-бурската война. Краткият откъс е от въпросния сонет.
624
Елизабетински жаргон за „затвор“. В римокатолическата теология обаче това е състоянието на душите на предхристиянските патриарси и пророци от Стария завет, в което пребивавали до Възкресението на Христа, след което били въведени в рая.
626
За въпросния мечок става дума и във „Веселите уиндзорки“, а в Парижката градина са се провеждали борби със залагания между мечки и бикове.
627
Сър Франсис Дрейк (ок. 1540–1596), първият англичанин и втори в света, след Магелан, извършил околосветско плаване (1577–1580). Командва английския флот при разгрома на испанската Непобедима армада (1588).