Композиция на мястото. Игнатий Лойола, побързай, помогни ми629!
— Пиесата започва. Един актьор излиза изпод козирката, издокаран в изхвърлената ризница на някой дворцов франт, добре сложен мъж с басов глас. Това е призракът, кралят, който е хем крал, хем не е крал, а актьорът е Шекспир, който е изучавал Хамлет през всичките тези години на детинството и младостта, които за него не са минали в суета, за да може да изиграе ролята на призрака. Той изрецитира репликата си към Бърбидж630. Младият актьор е застанал пред него, отвъд стойката със савана, импрегниран с восък, и го вика по име:
тоест моли се да го изслуша. Говори на сина си, син на собствената му душа, принца, младия Хамлет, плът от плътта му, Хамнет Шекспир, който умрял в Стратфорд, за да може адашът му да живее вечно.
— Възможно ли е актьорът Шекспир, един призрак поради отсъствие, и в доспехите на мъртвата върховна власт на Дания, един призрак поради смърт, който произнася собствените си думи на адаша на собствения си син (ако Хамнет Шекспир не бе умрял, той щеше да бъде близнак на принц Хамлет), та възможно ли е, искам да знам, вероятно ли е той да не си е направил заключението, да не е предвидил логичния развой при дадените обстоятелства: ти си лишеният от наследство син: аз съм убитият баща: твоята майка е виновната кралица. Ан Шекспир, по баща Хатауей?
— Стига си си завирал гагата в семейния живот на един велик мъж — подразни се Ръсел.
Човек честен и мой добър приятел?
— Те са любопитни само за енорийските чиновници. Искам да кажа, че пиесите са налице. Искам да кажа, че когато четем поезията в Крал Лир, какво ни интересува в този миг как е живял поетът? Да живеем ли? Слугите ще сторят това вместо нас, както е казал Вилие дьо Лил631. Да се вреш и надзърташ в тогавашния живот на театралите, в чашата на поета, в дълговете на поета, защо, моля? Той ни е оставил Крал Лир: самото безсмъртие.
Лицето на господин Бест, към което бяха отправени настойчивите слова, кимна утвърдително.
Какво ще стане, господинчо, с онази лира, дето грабна, като от глад примираше?
Бога ми! Как здравата я бях закъсал.
Ето ти още една златна пара.
Недей! Пръскаш си до цент парите в леглото на Джорджина Джонсън, пасторската щерка. Agenbite of inwit: Угризения на съвестта, а?
Възнамеряваш ли да върнеш парите?
Че, как!
Кога? Сега?
Ами… не точно.
Тогава кога?
Платил съм си за всичко. За всичко съм си платил с все лихвите.
Спокойно. Той е родом отвъд Бойнските води633. Североизточният край. Дължиш му го.
Ще трябва да почакаш. Пет месеца. Всички молекули се променят. Сега съм друг. Различен от онзи, дето ги е взел назаем.
Дрън-дрън.
Нали аз, нали ентелехия634, форма на формите, само паметта ме пази да не се разпадна при тези вечно променящи се форми.
Аз бях, дето прегреших, молих се, постих.
Същият — детето, което Конми спаси от камшика.
Аз, Аз и А. А.
A.E.I.O.U.635
— Нима искаш да се опълчиш срещу една тривековна традиция? — гласът на Джон Еглинтън проскърца заядливо. — Нейният дух вече почива в мир. Споминала се е, поне за литературата, още преди да се роди.
— Умряла е — троснато му отвърна Стивън — шейсет и седем години, след като се е родила. Тя го е посрещнала и изпратила от този свят. Тя е приела първите му прегръдки. Тя е родила децата му, тя е поставила монети върху склопените му клепачи, когато е лежал на смъртния си одър.
Смъртният одър на моята майка. Свещите. Покритото с чаршаф огледало636. Онази, от която съм се пръкнал на белия свят, лежи там, под няколко стръка евтини цветя, клепачите й затиснати с бакърени парички. Liliata rutilantium.
Аз сам ридах.
Джон Еглинтън погледна към спираловидната жичка на лампата.
— Светът е убеден, че тогава Шекспир е сгрешил — рече той, — и затова е побързал да се махне оттам колкото е възможно по-бързо.
— Глупости! — грубо го прекъсна Стивън. — Гениите не грешат. Неговите грешки са доброволно избрани, тъй като именно те представляват дверите към откривателството.
629
Краят на молитва, с която приключва католическата литургия.
Игнатий Лойола (1491–1556) — испански дворянин, основател на йезуитския орден.
630
Ричард Бърбидж (ок. 1567–1619) — английски актьор, който построява и стопанисва театър „Глобус“. Най-големият трагик на своето време, играл е в пиеси не само на Шекспир и Бен Джонсън, но и на много други елизабетински драматурзи. Бърбидж е бил и най-добрият изпълнител на Хамлет.
631
Граф Вилие дьо Лил Адам (1838–1889) — френски писател от стара благородническа фамилия. В творчеството си е повлиян от Бодлер и Едгар Алън По. Цитатът е от драмата „Аксел“.
632
Цитат от пиесата в стихове „Диърдри“ на Джордж Уилям Ръсел. Мананаан Маклир е древният ирландски бог на морето.
633
Джордж Уилям Ръсел е родом от графство Арма, Ълстър, тоест северната провинция на Ирландия. Ълстър представлява протестантската и пробританска част на Ирландия. Река Бойн, която се влива в Ирландско море северно от Дъблин, е не толкова географска, колкото историческа граница, разделяща „оранжевия“ Ълстър и Зелената Ирландия, тъй като именно при река Бойн на 1 юли 1690 г. Уилям Орански побеждава вече детронирания крал Джеймс II, като по този начин утвърждава британското господство над Ирландия.
634
Така Аристотел нарича формата, която се осъществява във веществото, активния принцип, който прави от възможното действително и довежда съществуването му до съвършенство. Ентелехията на тялото, която се осъществява в оформянето, в измененията и действията на тялото, според Аристотел е душата.
635
Зад това изброяване на пет гласни от англ. азбука се крие израза: AE I owe you, тоест „АЕ, аз съм ти длъжник“.
636
По стара традиция в стаята на смъртника огледалата или се изнасят, или се покриват, за да не може духът на мъртвия да се появи като отражение в огледалото.