Тогава дверите на откривателството се отвориха, за да пуснат вътре библиотекаря квакер: гологлав, остроух, усърден, с леко поскърцваща танцова стъпка.
— Не мога да си представя, че една зла и хаплива жена — рече хапливо Джон Еглинтън — е способна да играе ролята на добротворните двери на откривателството. Какво смислено откритие е направил Сократ с помощта на Ксантипа?
— Диалектиката — отвърна му Стивън, — а от майка си е научил как да изражда мислите си на белия свят637. А какво е научил от другата си съпруга Мирто (absit nomen!638), Епипсихидиона на Сократидидиона639, виж, това ни мъж, ни жена някога ще узнае. Но нито познанията на майка му, нито навикванията на жена му са успели да го спасят от архонтите на Шин Фейн и тяхната чаша бучиниш.
— Ами Ан Хатауей? — разсеяно попита тихият глас на господин Бест. — Да, ний все се разсейваме, като стане дума за нея, както се е разсейвал и самият Шекспир.
Погледът му се премести от брадата на мислителя към черепа на мърморкото да им напомни, да ги сгълчи не без любезност, после към плешиво-розовата тиква на лоларда640, безобиден, ала зловредно обидчив.
— Акъл колкото за пет пари има — продължи Стивън — и неизневеряваща памет. Напъхал в торбичката си спомени, поел пешком към Римвил641 и крачейки весело, си свирукал Момичето, което аз оставих. Дори и да не беше земетресението от вятъра, под земята скрит, дето я разтърсва, би трябвало да се досетим, че това е станало където зайо се е скрил през две могили и чака прав с вирнати уши, където юздата му през клон чепат тя умело в миг прехвърля, че е мигът крилат, и гледа го с очите си — прозорци от сапфир642. Този спомен, който е всъщност Венера и Адонис, е лежал дълбоко скрит в будоара на всяка лондонска лекомисленица. Дали Катерина е грозноватата опърничава? Хортензио я нарича млада и красива. Смятате ли, че авторът на Антоний и Клеопатра, този страстен странник, е бил слепец, та да избере най-смачканата фуста в цял Уорикнгър643, за да легне с нея? Така е: напуснал я, за да покори света на мъжете. Неговите момчета-женички644 са били всъщност женичките на момчето. Тъй като тогава живота, мислите, дори речта на жената са били пресъздавани изцяло от мъже. Ще кажете, избрал е зле? Не, по-скоро него са избрали, така поне на мене ми се струва. Щом за Уил са други по-прекрасни, Ан няма да стои на празни ясли. Непразна станала била, но туй по нейна си вина. Казала му хайде, давай, нали парче била и половина, пък и навършвала двайсет и шест същата година645. Совооката богиня646 надвесила лице над нежния Адонис, готова да се предаде като прелюдия към акта, който коремите надува, същинска стратфордска девойка дръзколика, катурнала в нивята житни любовника си дваж по-млад от нея.
А моят ред? Кога?
Давай!
— Не житни, а от ръж — поправи го сияещ от радост господин Бест и вдигна новата си лъскава книга, пак сияещ от радост.
Измърмори с русоляво задоволство за сведение на останалите:
Парис: угодникът мазник и славолюбец.
Висока фигура в домоткана дреха се изправи в тъмния ъгъл и разбули верния си часовник.
— Опасявам се, че трябва да потеглям към Айриш Хоумстед.
Надругаде зове го нещо. Където повече почва за подвизи има.
— Тръгваш ли? — попитаха го веждите на Джон Еглинтън, които се изгърбиха въпросително. — Ще се видим ли вечерта при Мур647? И Пайпър648 ще бъде.
— Пайпър ли? — пропя господин Бест. — Ама Пайпър върнал ли се е?
Пайпър плет плете през три реда преплита, плети, Пайпър, плети.
— Не знам дали ще успея. Четвъртък. Днес имаме сбирка649. Ако мога да се измъкна по-рано.
Фокус-бокус в покоите на улица Досън. Разбулената Изида. Опитахме се да заложим свещената им книга на езика пали. Кръстосал нозе под кафеникавия купол-чадър, възкачил престола ацтекски, общува единствено на астрално ниво и само със свръхдушата, техния махамахатма. Верующите херметисти очакват светлината, узрели за будистко послушничество, в кръг са го заобиколили, ринги-ринги-рае. Луис Х. Виктъри650. Т. Колфийлд Ъруин651. Дамите на лотоса с поглед ги погалват, епифизните им жлези652 блещукат. Преливащ от божественост, на трона си седи Буда — под бананово дърво. Гълтач на души, поглъщач. Тойдуши, тядуши, цели стада души. Поглъща ги с победоносни крясъци, а те кръжат в кръг и, клетите, ридаят.
638
„Нека името го няма“ (лат.). Това е буквален превод, но всъщност изразът се използвал в смисъл на съвременното: „Да не дава Господ“.
639
Епипсихидион е гръцка дума, съставена и използвана от Пърси Биш Шели (1792–1822) с приблизителен превод „душата от моята душа“. В поемата му със същото заглавие (1821, „Еписайкидиън“ на англ.) става дума за чистата, платоническа и трансцендентална любов и отъждествяването със сродната душа. Сократидидион е умалително на Сократ.
640
Лоларди са членове на селско-плебейското антикатолическо движение в някои западноевропейски страни, което предшества Реформацията. Тук библиотекарят е обект на подозрителност именно защото не е католик.
642
Само в това единствено изречение Джойс вмъква четири цитата и перифрази от „Венера и Адонис“ на Шекспир, които тук са дадени според превода на Евгения Панчева, изд. „Обсидиан“, 1994. До края на абзаца обилието от скрити цитати и перифрази продължава отново с „Венера и Адонис“, „Укротяване на опърничавата“, „Хамлет“, „Дванайсета нощ“, „Макбет“ и „Както ви харесва“.
643
Уорикшър е графството, в което се намира Стратфорд на Ейвън, родното място на Шекспир.
644
В елизабетинския театър ролите на жени са били изпълнявани от момчета. Чак четирийсет и четири години след смъртта на Шекспир за пръв път женска роля (Дездемона) е била изпълнена от жена на 8 декември 1660 г.
645
Когато се омъжва за Шекспир, Ан Хатауей е на двайсет и шест години, той — на осемнайсет.
646
Тук очевидно се визира Венера, но под епитета „совооката“ определено се разбира Атина Палада, богинята на мъдростта. В английския превод на „Одисей“ тя е сивооката, а не совооката. Тук трябва да се отбележи още, че по времето на Шекспир сивооки са наричали жените със сини, а не сиви очи.
648
Уилям Дж. Пайпър (1868–1941) — приятел на Джон Еглинтън и второстепенна фигура в дъблинските литературни кръгове.
649
Сбирките на Херметическото общество се провеждали в четвъртък вечер на улица „Досън“ в Дъблин.