— Амин! — прогърмя откъм прага на вратата.
Ти ме намери, мой враже677!
Entr’acte.
С лице на сквернословец, сърдито уж като на стар свещеник, Бък Мълиган пристъпи напред, по шутовски бъбрив и шарен, към поздрава от техните усмивки. Моята телеграма.
— Говорите за гръбначните с газогръбначен стълб, ако не греша? — обърна се той към Стивън.
Жилетка в жълто, весел поздрав с панамена шапка в ръка — жезълът на шута.
Приветстват го с добре дошъл. Was Du verlachst wirst Du noch dienen678.
Пасмина подигравчии: Фотий, псевдомахалия, Йохан Мост679.
Онзи, който сам се е заченал с помощта на Светия дух, и сам се е изпратил тук като Спасител-избавител, между себе си и другите посредник да ни бъде, Който бе предаден от Своите врагове, съблечен и бичуван, закован като прилеп върху вратата на хамбара, погинал на кръстното дърво, Който бил в гроб положен, ала сам се изправил, изтърпял мъките на ада, поел към рая и оттам през тия хиляда и деветстотин години седи от дясната страна на Собствената си персона, и пак го чакаме да дойде в деня на Страшния съд да съди живите и мъртвите, когато всички живи ще са вече мъртви.
Вдига ръце. Забулените се отбулват. О, цветя! Звън със звън със звън камбанен сбира.
— Да, наистина — обади се библиотекарят квакер. — Много поучителна беседа. Господин Мълиган, сигурен съм в това, също си има своя теория за пиесата и за Шекспир. Животът трябва да бъде представен от всички страни.
И се усмихна поравно на всички страни.
Бък Мълиган се замисли озадачено:
— Шекспир ли? — попита. — Името ми звучи познато.
Крилата слънчева усмивка огря отпуснатите му черти.
— Ами да — продължи, припомняйки си ясно. — Онзи, дето пише като Синг680.
Господин Бест се обърна към него:
— Май се разминахте с Хейнс — рече. — Видяхте ли се? Очаква да се срещнете в Дъблински пекарни. Преди това отиде до книжарницата на Гил да си купи Любовни песни от Конахт на Хайд.
— Минах покрай музея — отвърна му Бък Мълиган. — Тук ли беше?
— Сънародниците на барда — намеси се Джон Еглинтън, — бързо се уморяват от нашето остроумно философстване. Чувам, че снощи в Дъблин някаква актриса е изиграла Хамлет за четиристотиниосми път. Вайнинг681 също твърди, че принцът е бил жена. Няма ли да се намери някой, дето ще го изкара ирландец? Съдията Бартън работи по въпроса, но още не е събрал всички доказателства682. Защото той се кълне (Негово височество, не Негова светлост) в свети Патрик.
— От всички най-блестяща е обаче версията на Оскар Уайлд — обади се господин Бест, стиснал блестящата си книга. — Онази Портретът на господин У. Х., където доказва, че сонетите били написани от някой си Уили Хюс, момче с хъс.
— Не беше ли, че са посветени на Уили Хюс? — попита библиотекарят квакер.
Или Хюи Уилс. Господин Уилям Химселф683. У Х.: кой съм аз?
— Исках да кажа за Уили Хюс — побърза да се поправи господин Бест. — Разбира се, всичко това е един парадокс, нали така, този Хюс, или хъс, или хрус-хлевоуст, но много типично за начина, по който умът му работи. Това е самата есенция на Уайлд, нали разбирате? Постига го с лекота, с едно докосване.
И погледът му с лекота докосна лицата им, а той се усмихна — русоляв ефеб. Опитомената есенция на Уайлд.
Страхотно остроумен си. Нагълтал си се с уиски от дукатите на Дан Дийзи.
А аз колко похарчих? О, само няколко шилинга.
За една сбирщина журналисти. С влажносух темперамент684.
679
Йохан Мост (1846–1906) — германски анархист, чийто вестник „Свобода“ му осигурява място в сърцата на ирландците (и в един английски затвор), защото в него той оправдава убийствата в парка „Феникс“. Неговото верую било на всичко да се вика „Долу!“, включително „Долу анархистите!“, с което се помъчил да драматизира своя безпристрастен пацифизъм.
Пародията, която следва в текста, е заимствана доста буквално от памфлета на Мост „Деистичен мор“, където Мост характеризира „Бога на юдео-християнската идеология“ като „божествен шарлатанин, който се е самосъздал с помощта на Светия дух, изпратил се е като посредник между себе си и другите, бил е презиран и осмиван от своите врагове, прикован към кръста като прилеп върху врата на хамбар; бил е погребан, възкръснал, минал през ада, издигнал се в рая, и оттогава в продължение на хиляда и осемстотин години седи от дясната си страна и съди живите и мъртвите и така, докато живите станат мъртви.“
680
Джон Милингтън Синг (1871–1909)-ирландски драматург и поет. За кратко директор на дъблинския театър „Аби“.
681
В „Мистерията на Хамлет“ Едуард Пейсън Вайнинг (1847–1920) твърди, че принц Хамлет е бил жена, образована и преоблечена като мъж, за да може да запази трона на Дания.
682
Сър Дънбар Бартън (1853–1937) — съдия от Върховния съд на Ирландия, наистина е публикувал книга със заглавие „Връзки между Ирландия и Шекспир“, в която твърди, че господството на Дания над Ирландия съвпада по време с това, когато Хамлет би трябвало да е принц датски и настоява, че в Шекспир има нещо келтско и че бил посетил Ирландия.
В първо действие, пета сцена, Хамлет наистина възкликва: „Кълна се във свети Патрикий!“
684
Иронията е на тема четирите типа темперамент според средновековната физиология: меланхолик (студен и сух), флегматик (студен и влажен), сангвиник (горещ и влажен), холерик (горещ и сух). Както се вижда, влажен и сух не съществува.