Приказлив и изпълнителен, той пое към архива с провинциални вестници, а подир забързаните му пети — приведен сумрачен субект.
Вратата се затвори.
— Чифутина! — провикна се Бък Мълиган.
Скочи и грабна пропуска.
— Как се казва? Айки Моузес ли? Не, Блум.
И продължи да буботи.
— Йехова, събирачът на обрязана плът, вече не съществува. Видях го в музея, бях отишъл да ударя едно чело пред родената от морската пяна Афродита. Гръцката уста, която молитва не знае. Всеки ден трябва да й се кланяме. Живот на живота, устните ти нас възпламеняват693.
И ненадейно се обърна към Стивън.
— Той те знае. Добре познава твоя старец. О, боя се, от гърците е по̀ грък. Безцветните му галилейски очи надничаха в медиалното й отвърстие. На Венера Калипига694. О, разтърсващата тръпка на тези слабини! Горски бог девойка гони, тя занича между клони.
— Нека чуем и по-нататък — реши да се обади Джон Еглинтън с одобрението на господин Бест. — Заинтригува ни тази госпожа Без Мълвна, особено сега, след като се размислихме, доколкото това ни се удава, и си я представихме като една смирена Гризелда695, като една покорна и домолюбива Пенелопа.
— Антистен, ученикът на Горгий696 — започна Стивън, — взел палмата на красотата от самката на Менелай Хубавата Елена, дървената кобила на Троя, в чиято утроба дремели дузина херои, и я връчил на преданата Пенелопа. Живял цели двайсет години в Лондон697 и през част от това време изкарвал пари колкото на лорд-канцлера на Ирландия. Животът му бил пълноценен. Изкуството му, повече от изкуството на феодализма, както го нарича Уолт Уитман698, е изкуство на излишеството и пресищането. Горещи пироги с херинга, зелени кани с бяло испанско вино, шербети и амброзии, розов шекер, марципан, гълъби с цариградско грозде, захаросани корени699 и любовни зарзавати. Сър Уолтър Роли, когато го арестували, бил така натруфен, че по себе им имал най-малко половин милион франка, включително два изкелифещени корсета. Онази стара лихварка Елиза Тюдорска притежавала долно бельо в такива количества, че можела да се мери единствено със Савската царица. Та значи двайсет години се лутал напред-назад между брачното ложе с неговите целомъдрени удоволствия и разюздания креват с неговите греховни кефове. Нали знаеш историята на Манингам за онази важна градска особа, която поканила Дик Бърбидж в кревата си, след като го видяла да играе в Ричард III, но така се случило, че Шекспир подслушал разговора им и без много шум за нищо, хванал кравата за рогата и, когато Бърбидж пристигнал, почукал на вратата и се представил за Ричард Трети, както им била уговорката, изпод завивките на леглото се чуло: Уилям Завоевателя пристигна преди Ричард Трети700. Значи от една страна веселата дамичка, мадам Фитън, вече покатерена и изненадана О! — а от друга, неговата грациозна сърноока лейди Пенелопи Рич701, жена чиста проба, пред която само молитви да мълвиш, и от трета — пачаврите покрай реката, дето ти пробутват едно бутане за едно пени.
Алеята на кралицата. Encore vingt sous. Nous ferons de petites cochonneries. Minette? Tu veux?702
— Каймакът на каймак-обществото. А майката на сър Уилям Давънант от Оксфорд налива чаши бяло вино за всеки потенциален потент703.
Бък Мълиган забели молитвено вдигнатите си очи към тавана и се помоли:
— Благословена да бъде нашата Мария Маргарет Алакок.
— А дъщерята на Хари с шестте жени704 и други семейни приятелки от съседни резиденции, както пее поетът джентълмен Ливад Тенисън. А какво си мислите, че е правила преданата Пенелопа в Стратфорд зад зарешетените прозорчета през всичките тези двайсет години?
Ще го сторя, сторя, сторя. Речено-сторено. Ето го, в един розариум на Фетър Лейн, собственост на билкаря Джерард, разхожда се, вече с прошарено кестенява коса. Камбанки, лазурни като жилките й. Свенливи теменужки с мъха на клепките Юнонини. Разхожда се. Животът е всичко, което имаме. Тялото също. Така е, но действай. Някъде в далечината, на лъст и похот във вонята, ръце опипват белотата705.
Бък Мълиган рязко почука върху бюрото на Джон Еглинтън.
695
Самото олицетворение на добродетелната и покорна съпруга от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, Ден десети, новела Х.
698
Уолт Уитман противопоставя „новия свят“ с неговите свободи и свободна поезия на „поемите от древността и пищните епоси, пиеси и балади на европейския феодализъм“.
699
Имало такъв специалитет в елизабетинска Англия, който уж дарявал мъжа с повече сексуална мощ.
702
Още двайсет су. Ще си помърсуваме добре. Кажи, котенце? Искаш ли? (фр.) — Въображаем разговор с проститутка.
703
Намек за разпространяваната от Джон Обри версия, че при пътуванията си от Лондон до Стратфорд Шекспир често се отбивал в кръчмата на Джон Давънант, защото бил влюбен в жена му и че именно той бил баща на поета и драматурга сър Уилям Давънант (1606–1668). Повечето от биографите на поета отхвърлят тази версия. Изключение прави Харис, на когото очевидно е харесала, защото в биографията си той поначало представя Шекспир като голям донжуан.
704
Дъщерята на Хенри VIII е кралица Елизабет I, тя е от втората жена на краля — Ан Болейн.
705
В този кратък абзац се срещат перифрази от „Макбет“, „Цимбелин“ и „Зимна приказка“. За биографите на Шекспир обаче остава неясно и до днес дали той е познавал действително съществуващия билкар Джерард, който е имал розова градина на упоменатата улица в Лондон.