— Несметносмислен мъж — напомни им господин Бест. — Колридж го нарича несметносмислен. Amplius. In societate humana hoc est maxime necessarium ut sit amicitia inter multos.734
— Свети Тома… — започна Стивън.
— Ora pro nobis735 — изпъшка монах Мълиган и се отпусна върху един стол.
И зави на умряло някакви рунически заклинания.
— Pogue mahone! Acushla machree!736 С нас е свършено оттук нататък! С нас е свършено, това е ясно!
Всички се ухилиха чинно.
— Свети Тома — обади се Стивън с усмивка, — чиито шкембелийски произведения обичам да чета в оригинал, пише за кръвосмешението от гледна точка, която се различава от онази на съвременната виенска школа, спомената от господин Магий, като по един доста мъдър и любопитен начин го оприличава на нещо, което може да се нарече всеядност на чувствата. Иска да каже, че любовта, дадена по този начин, на кръвен родственик, е в същото време скъпернически скътана, пазена и неотдадена на онзи непознат, който при определени обстоятелства би я жадувал. От всички раси на света евреите, които християните смятат за свидливи сребролюбци, са расата, която най-много се жени помежду си. Тези обвинения се отправят не без упрек. Християнските закони737, които всъщност пълнят гушката на евреите (за които, както и за лолардите, бурята е убежище), също стягат сърцето със стоманени скоби. Дали това са грехове или добродетели, ще ни каже старият Отче не-наш738, когато настъпи часът на Страшния съд. Но нормално е човек, който толкова неотстъпчиво държи на онова, което нарича свои права, за разлика от онова, което нарича свои дългове, да настоява също толкова неотстъпчиво и на своите права върху онова, което нарича своя жена. И никой негов ближен, и никой мистър Смешлю да не си и помисля да пожелава ни вола му, ни жена му, ни роба му, ни робинята му, ни осела му.
— Ни ослицата му — контрира Бък Мълиган.
— С нежния Уил грубичко са се отнесли — нежничко подхвърли нежният господин Бест.
— Кой Уил, коя воля?739 — сопна му се сладко-сладко Бък Мълиган. — Май нещо се оплетохме.
— Как коя? Волята за живот — изфилософства Джон Еглинтън, — защото у клетата Ан, вдовицата на Уил, имало само воля за смърт.
— Requiescat!740 — помоли се Стивън.
— Лежи — положена в своята мъртвешка вцепененост върху ложето втора употреба, досущ царица плачевна, макар че според твоите доказателства подобно легло в онези дни е било такава рядкост, каквато са днес автомобилите, а изящните резби по него били единственото чудо на чудесата в цели седем околни енории. На стара възраст взела да се увлича по пуритански проповедници (знае се, че един от тях отседнал в Ню Плейс и изпил цяла кварта бяло вино, за което платил градът, но в кое по-точно легло е спал, някак не иде да питаме) и тогава разбрала, че има душа. Тя била чела или пък той й изчел своите книжлета с пуритански памфлети и трактати, които били за предпочитане пред Веселите уиндзорки и като изпуснала нощната си вода в голямото цукало, умислила се най-дълбокомислено над Здрави телени котета за гащите на вярващия и Най-духовното енфие за кихавицата на най-благочестивите смъркащи души. Венера била виновна за кривоустата й молитва. Agenbite of inwit: угризения на съвестта. Век на издъхващото блудство, който търси своя бог.
— Историята е показала верността на всичко това — inquit Eglintonus Chronolclogos741. — Епохите се сменят. Но ние знаем от най-достоверен източник, че най-лошите врагове на човека ще си останат неговият дом и семейство. Имам усещането, че Ръсел е прав. Какво ни интересува неговата съпруга, неговият баща? Бих казал, че само поетите на семейното огнище имат семеен живот. Фалстаф не е бил семеен човек. Мисля, че тлъстият рицар е неговото най-висше творение.
Кльощав, той се облегна назад. Свенливецо, отречи се от своите родственици, тесногръдите и боязливи богуверни. С безбожните трапезничи, задига канчета от кръчмите. Поканен, пристига бащата от ълстърски Антрим. Посещава го тук в дните на тримирене. Господин Магий, сър, един джентълмен иска да ви види. Мен ли? Казва, че е вашият баща, сър. Дай ми моя Уърдсуърт. Влиза Великият Матю Магий, груб недодялан селяндур, като че в гората расъл, копчелъкът му замрежил рибата отвътре, партенките му оцапани с калта на през десет гори и планини, в ръката му пръчка от ябълка дивачка.
734
„Най-общо казано. В човешкото общество е много важно да съществуват приятелски отношения сред преобладаващото мнозинство“ (лат.).
737
Става въпрос за законите, според които християните нямат право да дават пари срещу лихва. Нещо, което еврейските закони не забраняват.
738
Така Уилям Блейк нарича бога на гнева и адския огън, който завижда на радостите, изпитвани от чадата на собственото му творение. Нещо като Йехова в Стария завет. Виж стихотворението „Отче не-наш“ в превод на Спас Николов. „Уилям Блейк, Избрани стихове“, „Народна култура“, 1983.